Добротата е нещо свято и наистина трябва да я пазим и даваме за пример… докато… не се появи някой пример, който обърне всичко с главата надолу. Ако видим добротата превърната в поза и бална маска, започва да ни призлява от нея.
Да, може и да изненадваме някой, но говорим точно за Михаела от Ергенът. Ако сте реалист, разбирате поне малко от човешка психология, трикове и манипулации, не може да не сте забелязали какво прави Михаела и какво представлява тя.
Да си го кажем директно – Михаела парадира с образа на добричка, до степен, че се старае да не остане и един човек, който не е забелязал колко добър, усмихнат и добронамерен човек е тя. Тази постоянна, закачена на ушите усмивка, вече е не само отегчителна, а комична. В такова предаване искаме да разберем какви са хората, какви са отношенията им, какво ще им донесе съдбата. Когато Михаела е пред нас обаче, единственото шоу е “Някой да не е забелязал колко съм добричка?”. Тя не говори, тя лигави някакво тонче, с което също трябва да затвърди у нас впечатлението колко нежна душица е. На моменти зрителят сякаш е притиснат да си каже как ли е допуснат, той зрителят, с цялата си грубост и безцеремонност, да осквернява с взирането си пърхането на това безценно същество, това нежно ангелче.
Михаела ви атакува, докато не се възхитите от нейната блага лъчезарност, но… не дай си боже, ако събитията се стичат неблагоприятно, ако се чуват и неудобни думи или (О, светотатство) критики към нея… Тогава веднага ще я видите да изпада в депресия, да става раздразнителна, обвинителна и ревнива. Това е стил “който не ме харесва е лош и не разбира от хора”.
Защо разобличаваме Михаела?
Защото тя изкривява разбиранията на хората за добротата. Ако добротата е естествена, тя не се натрапва, не се прави на бална дреха, не повдига и проблем ако не е забелязана. Добротата не чака отплата, не чака бонифициране. Истински добрите хора не са постоянно усмихнати, разкривени до ушите при всеки чужд поглед. Добрият човек проявява добротата си, когато трябва, когато е нужно, дори без да разбира, че прави нещо специално. Добрият човек не се променя, прави нещата като себе си, а не като добри.
Всъщност в “Ергенът” се срещат и истински добри персонажи, но тях ги пропускаме. Те нямат постановката “доброта”, не ни занимават с нея, държат се естествено и я проявяват дори незабелязано, често извън покритието на камерите. Затова и тези хора няма да ги видите постоянно усмихнати, без повод и без контекст. Реално добрите хора говорят меко и добронамерено, но не постоянно и натрапчиво, а защото това е част от личността им, от трайната им житейска позиция, а не защото искат да оставят възхитително впечатление от себе си или да използват момента за самореклама.
Да обобщим:
Добротата не е шоу, нито клоунска дреха, нито някакъв лихварски бизнес с очаквания за ползи, отплата, имидж. Добротата е характер и морал, които се проявяват натурално и в тежки ситуации… или почти не се забелязват от непознати.
