Още една международна компания затваря българската си страница. Съвпадение ли е, или България постепенно се превръща в пазар, от който капиталът започва да си задава един прост въпрос: „Защо да стоим тук?“
От 15 септември Takeaway.com спира дейността си в България. Компанията го казва дипломатично: ще насочи инвестициите си към пазари, на които може да изгради „силни, устойчиво печеливши позиции“.
Преводът е прост: България вече не е достатъчно привлекателна за инвестицията, която е необходима, за да се конкурираш тук.
И не, проблемът не е просто Glovo. Проблемът е сметката! Малък пазар. Ограничена покупателна способност. Висока конкуренция. Растящи разходи за труд. И най-вече – все по-трудна за прогнозиране бизнес среда.
Когато държавата постоянно вдига сметката
Минималната работна заплата беше увеличена от 933 на 1077 лв. през 2025 г., а от 2026 г. е 1213 лв..
Максималният осигурителен доход беше увеличен от 3750 на 4130 лв., като в бюджетната прогноза беше предвидено да достигне 4430 лв. през 2026 г. и да продължи да расте през следващите години.
За работника това привидно звучи добре, добре на пръв поглед, но е предпоставка за повишаване на цените – не за повишаване на покупателната му способност. За държавата означава повече приходи от осигуровки.
Но за бизнеса? – По-висока цена на труда.
А когато бизнесът работи с нисък марж и стотици служители и куриери, всяко увеличение се превръща в реален разход.
И тук идва големият проблем:
Държавата може да увеличава разходите си чрез по-високи заплати, социални плащания и публичен сектор. Но частният бизнес трябва да изкара парите, с които тези политики се финансират.
Най-лошото за инвеститора не е високият разход, а неизвестността:
Един инвеститор може да понесе 10% по-висок разход. Може да понесе и по-висока заплата. Това, което трудно може да планира, е какви ще бъдат правилата след една година.
- Данъци?
- Осигуровки?
- Минимална заплата?
- Регулации?
- Трудово законодателство?
- Нови административни изисквания?
- Ясна политика?
- Адекватно правителство?
Когато политиката е краткосрочна, а бюджетът постоянно търси още приходи, бизнесът започва да калкулира не само разходите. Започва да калкулира риска.
Не пита: „Харесваме ли България?“
Пита: „Къде инвестицията ще ни донесе повече?“
И Takeaway не е единственият сигнал
През последните години видяхме и други международни компании да променят или прекратят бизнеса си в България.
Kolichka.bg се отказа от българския пазар, след като не постигна очакваните резултати.
Arco Vara продаде бизнеса си в България и избра да концентрира капитала си върху други пазари.
Това не означава, че всички тези компании са си тръгнали по една и съща причина, но означава, че капиталът постоянно прави преоценка. И това е нещо, което България не може да си позволи да игнорира.
България не е непривлекателна. България става непредвидима!
Това е голямата разлика. Преките чуждестранни инвестиции всъщност растат – през 2025 г. са се увеличили с 14.2% до около €3.26 млрд. Следователно тезата „чуждите инвеститори бягат от България“ би била просто невярна.
По-притеснителната теза е друга: инвеститорите стават по-селективни.
България все още е интересна за производство, IT, износ и бизнеси, които използват страната като конкурентна база за работа с външни пазари. Но когато бизнесът зависи от българския потребител, ниски маржове и голям брой служители, сметката става все по-сложна.
И когато към това добавиш политическа нестабилност, постоянно променящи се правила и политика, която все по-често търси допълнителни приходи от бизнеса, предимството на ниските данъци започва да се стопява.
И това е истинският въпрос след Takeaway:
Не: „Защо Takeaway загуби от конкуренция?“
А: „Защо една международна компания решава, че капиталът ѝ ще работи по-добре другаде?“
Защото инвеститорът не гледа само данъчната ставка. Гледа цялата среда. И ако България иска да привлича капитал, не е достатъчно да бъде евтина. Трябва да бъде предвидима. Защото евтината държава може да привлече инвеститор, но само предвидимата държава може да го накара да остане.
