Как се отглежда един шампион – не само зад кормилото, а и извън пистата? За това говорим с Марио Ашминов – треньор на млади таланти и част от екипа на BMA Racing School, който работи за развитието на деца в моторните спортове.
За Марио Ашминов талантът е само началото. Истинският пилот се изгражда с характер, дисциплина, постоянство и хъс – но и със среда, която България все още не е успяла да създаде. Той говори за спорта без романтика: за цената, която плащат децата и семействата им, за липсата на ясна система и институционална подкрепа и за собствената си роля в изграждането на следващото поколение.
14 годишният Майки Гергов е един от младите таланти с пет участия на писта и пет подиума, чийто треньор е Марио Ашминов. Ашминов вярва, че Майки може да е само началото – първият от една вълна млади пилоти, която да стигне от българските шампионати до Европа и световната сцена.
За младите надежди
ВЪПРОС: Марио, когато започнахте да работите с Майки през август 2025 г., какво видяхте в него, което ви накара да повярвате, че от това момче може да се получи състезател? И имаше ли нещо, което ви накара да се усъмните?
Както при всички деца, така и при Майки, в началото гледам най-вече характера. Има ли хъс, желание да учи, каква е обратната връзка как реагира на победи, на загуби… това са нещата, които реално са нужни за изграждането на един пилот. Разбира се, талантът също има значение, но за мен той не е най-важният фактор. По-важни са характерът, борбеността и енергията, която детето носи в себе си. Дори харесвам по-палавите и енергични деца, защото при правилно насочване тази енергия може много да помогне за развитието им като състезатели.
Майки притежава всички тези качества. Освен естествения талант, който има, той носи и спортна злоба, хъс и истинско желание да се развива. Това ме кара да вярвам, че от него може да излезе добър състезател.
Талантът срещу работата
ВЪПРОС: Има ли момент, в който талантът вече не е достатъчен? Как разбирате, че едно дете има потенциал да продължи нагоре?
„Да, има такъв момент. Талантът може да помогне на едно дете да направи първите крачки и да постигне добри резултати, но в един момент вече не е достатъчен. Нагоре продължават тези, които умеят да работят тези които притежават постоянство. Характер.
Талантът помага, но това, което отличава посредствените пилоти от големите, са моментите под напрежение – когато е най-трудно да се съберат и да дадат всичко от себе си, а това се постига с много тренировки.
Потенциалът не се вижда само в едно бързо каране или в добра позиция в конкретен клас. Вижда се в постоянството – дали детето напредва от тренировка на тренировка, как реагира под напрежение, как се състезава с по-бързи пилоти и дали има желание да учи и да се развива.
Истинският потенциал е комбинация от талант, характер, дисциплина и хъс. Когато тези неща са налице, добрите резултати не остават единични – те започват да се превръщат в постоянство.
Треньорът срещу родителя
ВЪПРОС: Кое е най-трудното в работата с толкова млад състезател – да го научите да бъде по-бърз или да го научите кога да не бъде? И докъде стига ролята на треньора, когато отсреща стои дете, а не професионален спортист?
Истината е, че с деца се работи по съвсем различен начин. Не можеш да подходиш към тях така, както към професионален състезател с изградени навици, опит и кариера.
При децата всичко трябва да се обяснява с по-прости и ясни думи – така, че да го разберат и да се замислят. Не говоря само за Майки, а за всички деца. На едно 6- или 7-годишно дете няма как да му обясняваш сложни неща или да работиш с телеметрия, защото то просто още няма как да ги възприеме.
На децата им е нужно внимание, търпение и правилен подход. Трябва да намериш думите, които достигат до тях, и постепенно да ги научиш не само как да бъдат по-бързи, но и кога да бъдат по-внимателни и разумни на пистата. Едва тогава тези неща могат да се приложат в карането.
Затова ролята на треньора при толкова млад състезател не е само да го направи по-бърз. Тя е да изгради навици, дисциплина, увереност и правилно отношение към спорта. Подходът към децата е много, много различен от този към вече изградените пилоти.
Какво всъщност струва един състезател?
ВЪПРОС: Когато говорим за развитие на млад пилот, колко от проблема е талантът и колко са парите? Кое е най-скъпото нещо в този спорт – моторът, състезанията, тренировките, пътуванията или времето, което цялото семейство трябва да инвестира?
Ясно е, че този спорт е скъп, но не мисля, че именно парите са най-големият проблем. Всички родители и хора, които се занимават с него, са наясно с финансовата страна още от самото начало. А с добро планиране, правилен подход и активно търсене на партньори и спонсори дори в България не е невъзможно да се намери подкрепа за развитието на едно дете.
За мен по-голямото предизвикателство е времето. Това не е спорт, в който записваш детето си на джудо, карате или футбол за по час-два, няколко пъти седмично. Тук е нужна много по-голяма отдаденост. Една тренировка често означава цял ден, а нерядко и пътуване от 100-200 км. до писта, където детето да тренира. Родителите също трябва да са изцяло ангажирани с този процес.
Затова най-важна е отдадеността – не само на младия състезател, а на цялото семейство. Освен финансовата инвестиция, е нужна и огромна инвестиция на време, за да може едно дете наистина да се развива.
И това е само началният етап – тренировките. Когато дойдат състезанията и участията в шампионати, свободните уикенди почти изчезват. Казвам го от опит. Има много път, дни и седмици далеч от дома, и вместо да играе с децата да кара колело пред блока, той ще е постоянно в движение и по пистите. И в началото това изглежда романтично и вълнуващо, но когато се превърне в ежедневие, започва да тежи и става все по-трудно. Именно тогава се вижда колко силно го искаш и колко си готов да дадеш за този спорт.
Има ли България среда за такива деца?
ВЪПРОС: Ако днес при вас дойде още едно 13- или 14-годишно дете с талант и желание да стане професионален състезател – имаме ли в България среда, която реално може да го развие до международно ниво? Или най-големият проблем идва след първите успехи?
Истината е, че в България липсата на среда за развитие на деца е един от най-големите проблеми. Това, което правим ние, е пионерско – към момента сме първата и засега единствена школа, която целенасочено работи с деца и ги развива от ранна възраст. Вярвам, че това е правилният път.
У нас много хора започват да се занимават сериозно със състезания на 20, 21, 22 или дори 23 години, когато вече са по-финансово независими. Но за развитието на един пилот това е много късно. В по-развитите държави в този спорт, като Испания и Италия, работата започва още в детска възраст. Именно затова там има толкова много шампиони и подготвени състезатели. Дори в съседна Турция вече има доста детски школи и през последните години се вижда сериозно развитие.
Затова ние от BMА Racing School създадохме и собствен шампионат – за да дадем възможност на децата да започнат от малки, да натрупат опит и постепенно да бъдат насочени към по-големите шампионати. По този път вървим и с Майки.
Къде се чупи системата и има ли политика зад спорта?
ВЪПРОС: Кое според вас най-много пречи на развитието на българските моторни таланти – липсата на инфраструктура, финансиране, спонсори, медийно внимание, институционална подкрепа или нещо друго? И кое от тези неща е най-трудно да бъде променено?
Истината е, че през последните години инфраструктура вече има. С изграждането на А1Moto Park разполагаме с уникално съоръжение на Балканите, на световно ниво. В близост са и пистите в Серес и Калояново, когато говорим за големи трасета. Има и достатъчно малки картинг писти – в Кюстендил, Враца, Хасково, Конска и на много други места. Те са напълно достатъчни както за тренировки, така и за провеждане на състезания, а тренировки могат да се правят и на полигон.
Затова според мен днес никой не може да каже, че в България няма къде да се кара. Напротив – имаме възможности и много добро съоръжение.
По-големият проблем е липсата на ясна система за развитие на младите пилоти от страна на федерацията по мотоциклетизъм и държавните институции. Според мен именно оттук идва и причината толкова малко български състезатели да успяват да излязат и да се развиват на европейско ниво. Липсва програма за млади пилоти, липсва последователна подкрепа, а с години почти липсва и медийно отразяване.
А този спорт сам по себе си е изключително атрактивен и лесно може да бъде показан по начин, който да запали повече хора – не само като фенове, но и като бъдещи състезатели. Много е въздействащо да видиш дете на 6-7 или на 14-15 години да кара с такава скорост, на коляно.
Затова смятам, че основните проблеми са свързани с липсата на адекватни мерки, решения, програми и реална подкрепа за младите пилоти. Това е и най-трудното за промяна, защото изисква постоянство, ясна посока и работа на всички нива.
WINLAB АНАЛИЗ: Най-силната теза в разговора не е, че в България липсва талант. Тъкмо обратното: талант има. Липсва последователният път от детето с потенциал до състезателя, готов за Европа. Ашминов поставя фокуса върху ранната работа, постоянството, семейството и системата около пилота.
И накрая – защо продължавате?
ВЪПРОС: След всичките трудности, разходи, организация и отговорност – какво ви кара да продължавате да инвестирате време в развитието на млади състезатели? Какво получавате в замяна, което не може да се измери с медали?
Отговорът на този въпрос е може би най-лесният. Достатъчно е да погледнеш в очите на тези деца и да видиш искрата, която вече си запалил в тях.
Не само аз, а и всички хора зад тази организация вярваме, че ще успеем. Вярваме, че Майки е първият от една вълна млади пилоти, които ще залеят българските шампионати, Балканите и накрая в Европа, а защо не и световната сцена…
Това е нещото, което не може да се измери с медали и купи – да видиш как едно дете почва да вярва в себе си, започва да се развива и един ден е готово да сбъдне мечтата си.
