Само година след като започва да тренира системно, Майки Гергов вече има пет състезателни старта и пет подиума. Зад тези резултати стоят стотици обиколки, падания, грешки, работа и все по-голяма амбиция. А мечтата му вече стига далеч отвъд българските писти – до Муджело и MotoGP. И най-впечатляващото е, че Майки не говори за подиумите като крайна цел, а като доказателство, че трудът му работи. Историята на българския №49 тепърва започва.
А най-впечатляващото – Майки е само на 14, а вече е бъдеща спортна надежда!
Ето какво каза Михаил „Майки“ Гергов, в интервю с нас – за спорта, успеха, бъдещето и какво е да си толкова млад състезател в толкова зрелищен и рисков спорт…
Откъде всъщност започва твоята история, Майки?
Всъщност всичко започна от интереса ми към моторите. Те винаги са ме привличали, но през август 2025 г. нещата станаха много по-сериозни. Тогава започнах да тренирам системно и за първи път осъзнах, че не искам просто да карам мотор, искам да се състезавам и да ставам все по-добър. Вече не се качвам на мотора просто за удоволствие. Всяка тренировка има цел – да поправя грешките си, да подобря времето си и да направя още една крачка напред. Знам, че имам още много да уча, но точно това ме мотивира. Искам да видя докъде мога да стигна, ако продължавам да работя сериозно.
Пет старта, пет подиума – и какво не се вижда на снимката?
Пет старта и пет подиума звучат много добре, когато ги кажеш така, но зад тях има много повече от няколкото минути, които хората виждат на пистата.Преди всяко състезание има тренировки, подготовка на мотора, работа върху грешките от предишното каране и много разговори с Марио. Понякога една малка промяна в спирането, линията или позицията на тялото може да означава много. Мисля, че най-трудното нещо, което публиката не вижда, е как трябва да продължиш, когато не всичко върви по план. Има умора, напрежение, падания, понякога и болка. Има моменти, в които си ядосан на себе си, защото знаеш, че можеш повече. Но трябва да разбереш къде си сгрешил и отново да се качиш на мотора.След финала също не приключва всичко. Дори когато съм на подиума, с екипа гледаме какво сме направили добре и какво още трябва да подобрим. Радвам се на всеки подиум, разбира се, но за мен той е по-скоро знак, че работата ни дава резултат. А след това започва подготовката за следващия старт.
Какво се случва в главата на пилота преди старта… в твоята глава?
Преди старта определено има адреналин. Мисля, че е невъзможно да няма. Но в момента, в който сложа каската, сякаш всичко около мен постепенно изчезва и остават само моторът, пистата и това, което трябва да направя.Опитвам се да не мисля за крайния резултат. Мисля за старта, за първия завой, за линиите и за нещата, които сме тренирали с Марио. А когато състезанието започне, вече няма време за притеснение. Тогава просто карам.
Малко неудобен въпрос: Има ли нещо в моторните спортове, което според теб е несправедливо?
Не знам дали бих го нарекъл несправедливо, защото моторните спортове по принцип са скъп спорт и това е част от реалността. Но ако има нещо, което бих искал да е различно, то е възможност за младите състезатели. Тук талантът и желанието невинаги са достатъчни. За да тренираш повече, да участваш в повече състезания и да се развиваш, са нужни мотор, гуми, екипировка, транспорт, поддръжка и много други неща. Понякога двама пилоти могат да имат еднакво желание и талант, но единият просто да има повече възможности да бъде на пистата.
Кой е човекът, който те кара да искаш повече – има ли човек, при когото не си казваш просто „искам да бъда като него“, а си казваш „искам да разбера как е стигнал дотам“?
Определено Марко Бедзеки. Харесва ми не само начинът, по който кара, а и характерът му като състезател. На пистата е много бърз и агресивен, когато трябва, но в същото време ми харесва колко прецизно и уверено кара. Но най-много ми харесва, че има свой характер и стил. Не се опитва да бъде копие на някого другиго. Това е нещо, което и аз искам да се уча от най-добрите, но с времето да изградя собствен начин на каране и хората да ме разпознават като Майки.
Ако моторът не беше част от живота ти…?
Трудно ми е да си представя какъв щях да бъда, ако моторите не бяха станали част от живота ми. Със сигурност щях да намеря друго нещо, което да обичам да правя, но не знам дали щеше да ми дава същото усещане. Ако има едно нещо, което бих искал да запазя завинаги, то е желанието да ставам по-добър. Не само като състезател, а и като човек. Мисля, че точно това ми дадоха моторите.
Представи си, че сме през 2036 г. и се срещаме отново. Къде искаш да те намерим?
През 2036 година бих искал да се видим отново на писата, но не на ,,Конска‘‘ а на ,,Муджело‘‘ в някои Motogp отбор
Какво би казал на онова момче, което за първи път се е качило на мотор, без да знае докъде ще го отведе той?
Бих му казал: „Качвай се и не мисли докъде ще стигнеш. Просто карай, учи се и не се отказвай.“ Бих му казал и да се наслаждава на всяка обиколка, защото всяка една от тях ще го научи на нещо.А за това докъде ще ме отведе моторът… още не знам. И мисля, че точно това е най-хубавото. Историята тепърва започва.
@maiki_gergov49 First ride. First test. 👀🔥 172 km/h down the straight. 92 km/h through Turn 1. 52° of lean angle. And this is only the beginning… 🏁😏🔥 #49#motorcycle#lara#MotorcycleLife#Мотори♬ Movin to the sun HUGEL Ultra Nate Imael Angel – HUGEL
Историята на #49 тепърва започва
Пет старта. Пет подиума. Стотици обиколки зад тях. А Майки Гергов е само на 14 години.
Докъде ще стигне #49, предстои да разберем. Муджело и MotoGP засега са мечта, но всяка голяма история започва точно така – с първата обиколка, първата грешка и решението да се качиш отново на мотора.
WINLAB ще следи пътя на Майки. А ако искате да го следите и вие – можете да го намерите тук:
- 📸 Instagram: @maikigergov49
- 📘 Facebook: Maiki Gergov
- 🎵 TikTok: @maiki_gergov49
