В историята на световните първенства има мачове, които се помнят с трофеи, и други, които остават като пропуснат шанс. За България двубоят с Перу на Мондиал 1970 е точно от втория вид. Той носи едновременно повод за гордост и горчив спомен – защото именно тогава български футболист отбелязва първия гол на цялото световно първенство, и то на собствения си рожден ден, но мачът завършва с едно от най-болезнените поражения на националния отбор.
България пристига в Мексико с големи очаквания
Националният тим се класира за трето поредно световно първенство, след като печели квалификационната си група пред Полша, Нидерландия и Люксембург. Селекционер е Стефан Божков, а в състава има сериозно количество опит и качество. Част от отбора вече познава условията в Мексико още от олимпийския турнир през 1968 година, когато България стига до финал.
Вместо това да се превърне в предимство, подготовката създава проблеми. Отборът се готви в Белмекен заради надморската височина, но климатичните условия там нямат много общо с жегата, която чака футболистите в Мексико. Идеята звучи логично само на хартия. На практика тимът тренира сред студ и сняг, докато на световното го очакват съвсем различни условия.
Кадровите трудности също не са малко. Някои важни фигури заминават без да са напълно възстановени, а други изобщо отпадат от състава. Така България пристига на световното с потенциал, но и с натрупани проблеми още преди първия мач.
Перу влиза в турнира с тежестта на национална трагедия
Съдбата на съперника също е драматична. Перу се класира за световното след силно представяне в квалификациите, а начело на отбора е Диди – бразилската легенда и световен шампион като футболист. Тимът разполага с талантлив състав и сериозна вътрешна увереност, но само дни преди двубоя с България страната е разтърсена от опустошително земетресение, което взима десетки хиляди жертви.
Играчите научават постепенно истинския мащаб на трагедията. Когато излизат за мача в Леон, перуанците носят черни цветя, а преди първия съдийски сигнал има минута мълчание. Така двубоят започва в атмосфера, натежала не само от футболно напрежение, но и от национална скръб.
Голът на Чико, който влиза в историята
На 2 юни 1970 година България започва по най-добрия възможен начин. В 13-ата минута след добре разиграно статично положение топката стига до Динко Дерменджиев – Чико, който я праща в мрежата за 1:0.
Попадението има специална стойност по няколко причини. Първо, то идва точно на рождения ден на легендата на Ботев Пловдив. И второ – в същия момент в другите мачове все още няма голове, което означава, че Чико отбелязва първото попадение на цялото световно първенство в Мексико.
По-късно самият той разказва, че комбинацията е била отработвана дълго време в тренировките и не е плод на случайност. Това е един от редките мигове, в които националният отбор успява да превърне подготвеното на тренировка в исторически момент на световна сцена.
България повежда с 2:0 – и сякаш всичко е под контрол
Още по-обещаващо става в началото на второто полувреме. Христо Бонев вкарва от пряк свободен удар и България вече води с 2:0. В този момент изглежда, че отборът е на път към голяма победа. Да поведеш с два гола на световно първенство срещу силен съперник не е дребна работа. Още повече, че играта в този период подсказва, че българите имат мача под контрол.
Но именно тогава всичко започва да се разпада.
Обратът, който остава като белег
Перу реагира бързо. Влиза Уго Сотил – играч, който вече е създавал сериозни проблеми на българската защита в предишни контроли. С неговата поява мачът сменя ритъма си. Перуанците вдигат темпото, българският отбор започва да отстъпва физически, а напрежението постепенно преминава в паника.
Следва намаляване, после изравняване, а в 73-ата минута идва и третият гол за Перу – 3:2. България изпуска преднина от два гола и допуска обрат, който се помни и до днес.
Това не е просто поражение. Това е срив в мач, който изглеждаше спечелен. Именно затова болката от него остава толкова силна в българската футболна памет.
Какво стои зад провала
След двубоя обясненията са много, но основните причини се свеждат до няколко неща. Първо, физическата неподготвеност на тима за реалните условия в Мексико. Второ, психологическата нестабилност след като мачът започва да се изплъзва. И трето, липсата на адекватна реакция в момента, в който Перу поема инициативата.
В лагера на България поражението е прието тежко. А и следващите мачове само затвърждават усещането за пропуснат турнир. Срещу ФРГ тимът отново повежда, но губи с 2:5. Срещу Мароко отново не успява да затвори мача и стига само до 1:1.
Така Мондиал 1970 остава в историята като шампионат, на който България показва, че може да бъде опасна, но не и че може да бъде завършена като отбор.
Светъл миг в мрачен разказ
И все пак, сред разочарованието остава един факт, който не може да бъде заличен. На 2 юни 1970 година Динко Дерменджиев – Чико вкарва първия гол на световното първенство в Мексико. Прави го на рождения си ден. И го прави с екипа на България.
Това е от онези редки моменти, в които българският футбол не просто участва на голям форум, а влиза в самата му история. Да, мачът с Перу завършва болезнено. Да, споменът за обрата тежи и днес. Но покрай цялата горчивина остава и един красив детайл – че в онова световно първенство първият гол е български.
