Българският футбол през последните пет години беше всичко друго, но не и скучен. Имаше финали, които съживиха стари вражди, европейски вечери, напомнили, че и тук още може да се ражда голям шум, управленски трусове, изкарали феновете на улицата, и абсурдни случки, които обиколиха света. Ако трябва да се опише периодът между 2021 и 2026 г. с няколко думи, те биха били: напрежение, емоция, разлом и надежда.
Финалът, който върна Левски към живота
Един от големите повратни моменти дойде през май 2022 г., когато Левски спечели Купата на България с 1:0 срещу ЦСКА. Този финал не беше просто поредният мач за трофей. Той прекъсна 13-годишна суша без отличие за „сините“ и върна усещането, че клубът може да излезе от дългия си период на нестабилност. Победният гол на Илиян Стефанов превърна финала в един от най-запомнящите се епизоди в българския футбол за десетилетието.
Лудогорец и хегемонията, която изглеждаше вечна
Докато Левски търсеше изход от собствените си кризи, Лудогорец продължи да бъде мерилото за власт в българския футбол. През този период разградчани удължиха серията си от шампионски титли и затвърдиха впечатлението, че вътрешният футбол се върти около един постоянен фаворит. Това носеше респект, но и усещане за монотонност — особено когато битката за върха изглеждаше почти предрешена още преди пролетта.
Levski Sofia ended Ludogorets Razgrad’s 14-year reign as Bulgarian Champions 🤯🏆🇧🇬 pic.twitter.com/xtBKwkkN0M
— OneFootball (@OneFootball) May 4, 2026
Ботев Пловдив и напомнянето, че изненадата още е жива
Именно затова всяка пробойна в този модел имаше особена стойност. Успехите на отбори като Ботев Пловдив в ключови мачове върнаха поне за кратко усещането, че изненадата още е възможна. Това беше важно не само за конкретните клубове, а и за цялото първенство, което периодично имаше нужда от доказателство, че доминацията не е съдба.
Националният отбор: между дългото чакане и редките поводи за надежда
Най-болезнената нишка в българския футбол продължи да бъде националният отбор. България не е играла на голям форум от Евро 2004, а и през последните години така и не успя да направи решителната крачка към завръщане сред значимите европейски отбори. FIFA дори описа периода като дълго „лутане в международната пустиня“, макар че в същото време около отбора продължава да има надежда за съживяване.
Все пак имаше и малки сигнали, че тимът може да стъпи на по-здрава основа. Победата с 1:0 над Северна Ирландия в Лигата на нациите през септември 2024 г. беше от малкото резултати в последните години, които дадоха реален повод за оптимизъм. За съжаление, инерцията не беше задържана и през март 2025 г. България загуби и двата плейофни мача срещу Република Ирландия — 1:2 у дома и 1:2 като гост — с което пропусна шанс да направи следваща крачка нагоре в турнира.
Мачът с Унгария, който надхвърли футбола
Ако има едно събитие, свързано с националния отбор, което надхвърли спорта, то това беше България – Унгария през ноември 2023 г. Срещата беше местена, игра се при извънредни мерки и при закрити врата, а около нея избухнаха масови протести срещу ръководството на БФС. Самият мач завърши 2:2, но резултатът остана на втори план. Много по-важно беше онова, което се случи извън стадиона — сблъсъци, напрежение, ранени и обществен натиск, който в крайна сметка доведе до оставката на Борислав Михайлов. Това беше моментът, в който българският футбол показа, че кризата му вече не е само спортна, а институционална и обществена.
Смяната в БФС и надеждата за ново начало
След труса дойде и формалната промяна. През март 2024 г. Георги Иванов беше избран за президент на Българския футболен съюз. Това не реши автоматично проблемите, но даде усещане за нов цикъл — след години, в които недоволството към управлението на футбола беше станало почти толкова голямо, колкото и разочарованието от резултатите на терена.
Европейските вечери, които върнаха малко самочувствие
На клубно ниво все пак имаше вечери, които върнаха поне част от самочувствието. Победата на Лудогорец с 2:1 над Рома през септември 2022 г. беше ясен знак, че български клуб още може да удря сериозен европейски съперник. Такива резултати останаха редки, но именно затова се помнят дълго. Те показаха, че нивото не е безвъзвратно изгубено — просто проблясъците идват твърде рядко.
Краят на една епоха: Левски отново е шампион
През 2026 г. сюжетът отново се премести към въпроса дали Лудогорец може да бъде свален от трона. Отговорът дойде, когато Левски си осигури титлата и прекъсна дългата доминация на разградчани. Това не беше просто титла, а край на цяла епоха. След години, в които върхът изглеждаше заключен, първенството отново получи различен център на тежестта.
🇧🇬 Levski Sofia are champions of Bulgaria, winning the league title for the first time since the 2008/09 season and for the 27th time overall!
— The Sweeper (@SweeperPod) May 2, 2026
But the big news is the changing of the guard: Ludogorets were targeting a European record 15th consecutive league title this season -… pic.twitter.com/eQPyW81M24
Абсурдът, който обиколи света
Но българският футбол рядко върви само по логиката на играта. Понякога той произвежда и абсурди. Такъв беше случаят с Арда през март 2025 г., когато клубът организира минута мълчание за свой бивш футболист, а после се оказа, че човекът е жив. Случката с Петко Ганчев обиколи световните медии и се превърна в комичен, но и тъжен символ на организационния хаос, който често съпътства футболната ни среда.
“Бях на път и се прибирах бързо, за да не изпусна срещата. Имах желанието да наблюдавам мача. Закъснявах, пет-шест минути. Влизам тук и те звънят на моята съпруга. Казали, че преди това съм починал. Днеска ми се обади господин Петков, който е председателят на футболния клуб. Той се извини. Живея и съществувам. И продължавам”, коментира Ганчев.
Между романтиката и разочарованието
Точно това прави последните пет години толкова показателни. Българският футбол не страда от липса на история, емоция или публика. Той страда от липса на устойчивост. На терена видяхме големи финали, смяна на шампионския център на тежестта и редки, но стойностни европейски проблясъци. При националния отбор видяхме отделни лъчи надежда, но и поредно доказателство, че голямото завръщане още е далеч. Извън терена пък видяхме протест, който разклати цяла институция.
Българският футбол още търси себе си
И може би точно затова българският футбол остава толкова противоречив. Той все още може да даде драматичен финал, обществен взрив около националния отбор и голям шампионски обрат. Но докато не започне да печели не само мачове, а и доверие, ще продължи да живее между романтиката на трибуните и разочарованието от реалността.
