Широко рекламираният „успех“ на БФС е рецепта за невиждан срам
През последните седмици, с шумна кампания, БФС се похвали, че най-после сме се класирали на голямо първенство. Естествено, не защото сме победили някого, а защото са ни дали домакинство. Евро 2028 до 19 години ще бъде в България и поради липсата на спортно-технически аргументи, с които да се гордеем, БФС напълни медийното пространство с този факт.
Погледнато глобално, това домакинство е добра новина за изстрадалия ни футбол, защото най-малкото ще имаме възможност да се докоснем до най-големите таланти на Европа. Буди недоумение обаче защо сме искали точно това първенство на фона на един от най-слабите набори, който трябва да ни представлява през 2028 г. Преди година, родените през 2010-а се прочуха като загубиха с 0:9 от Испания, а наскоро отново станаха за резил, този път срещу Унгария – 2:5. След испанската епопея, беше уволнен треньора Владислав Вутов, но новият наставник – Светльо Петров, се оказа също толкова (не)способен да извади нещо от тези момчета.
След цяла година без международен мач и само един лагер, набор 2010 замина за Унгария за две приятелски срещи и докато първата като резултат даде някакви надежди – 2:2, то втората и най-вече качеството на играта обезкуражиха тотално. Въпросният резултат 2:5 е най-малкото, с което лъвчетата можеха да се измъкнат. Те инкасираха 4 гола за няма и 7 минути по абсолютно същия начин, по който Испания им вкара 9 – без никаква идея как да преодолеят висока преса. Маджарите, слава Богу, не пожелаха да вкарат още 5-6 попадения и се дръпнаха назад, като видяха неумението ни да изнесем топката, но едва ли на едно Европейско първенство ще има подобна милост.
Бърз анализ на състава, с който заминахме за Унгария, буди повече въпросителни, отколкото дава отговори. Едва ли някой освен Светльо Петров знае защо защитници, играещи в Лудогорец, трябва да бъдат мъчени да изнасят топката, след като в елитна ни група абсолютно никой не си позволява да ги пресира, но явно националните гарнитури са и един вид училище в родната футболна действителност. Фрапантна грешка допусна и вратарят на разградчани, който въпреки високия си ръст се провали в едно наглед елементарно центриране. Това се оказва и дебют за младия страж, който едва ли ще запомни с добро. В първата контрола пък, на вратата беше страж от Левски, който необяснимо защо риташе топката в тъч без никаква преса наоколо. Само по тези нелогични отигравания на вратарите можем да се досетим, че Петров дори не се консултира с треньорите на отборите какво могат и не могат повиканите футболисти.
Без да претендираме за задълбочени познания в този набор, веднага си задаваме въпроса какво прави в националния отбор футболист от ФК Бургас спорт. Момчето може да е невероятен талант и определено не беше сред най-слабите в Унгария, но какви мачове и срещу какви съперници играе то в родните първенства, че да му се даде такава международна отговорност. Със сигурност дербита срещу Айтос и Карнобат не са качествена подготовка за националния отбор. Още по-фрапиращо е наличието сред повиканите на дете от втория отбор на хърватския Сесвете. Бърза проверка в сайта на хърватската федерация показва, че национал на България е футболист, който ежеседмично се изправя срещу „колоси“ като НК Врапче и НК Куриловец. Кой и как е гледал тези мачове в родната централа остава загадка. Със сигурност се видя, че въпросният футболист не разполага нито с физически данни нито с някакви неземни умения с топката, дори напротив. Ако Елитна група до 16 години е отправна точка за хората в БФС, то отново можем да попитаме – защо 9 от 10-те най-продуктивни голмайстори в тази група не са повикани в националния отбор? В крайна сметка децата не са виновни – както Филип Кръстев наскоро заяви – те са продукт на системата и обществото.
Задаващото се Европейско първенство може да се окаже лебедовата песен на Георги Иванов и Футболния съюз. То ще дойде към края на мандата и ако съдим по сигналите, едва ли има изгледи Гонзо да подаде оставка преди това. Една от основните опорни точки на това ръководство на централата беше планирането на работата с младите, която уж щеше да даде резултат до 2-3 години. Засега резултатите не са видими на терена, не можем да се класираме на никакво първенство в нито една възрастова група, а треньори на различните гарнитури продължават да се назначават без конкурси, прозрачност или след някакви успехи на клубно ниво. На фона на всичко това, бъдещето на футбола изглежда все по-мрачно…
