Прав ли е Гатузо – квалификациите за Световното първенство несправедливи ли са към Европа?

Треньорът на Италия Дженаро Гатузо не беше доволен този уикенд.

И това беше още преди отборът му да загуби с 4:1 у дома от Норвегия в неделя, потвърждавайки, че сега ще влезе в лотарията на баражите, за да си осигури място на Световното първенство през 2026 г. Може да се разбере защо Гатузо е притеснен, като се има предвид, че Италия пропусна Световното първенство през 2018 и 2022 г., след като беше победена съответно от Швеция и Северна Македония в плейофите.

За първи път турнирът през 2026 г., който ще се проведе в Канада, Мексико и САЩ през юни и юли следващата година, ще включва 48 държави.

След като завърши на второ място в групата си, Италия трябва да се изправи в два плейофа от по един мач, за да си осигури място на Световното първенство, което спечели през 1934, 1938, 1982 и 2006 г.

Гатузо изрази съжаление, че добрите резултати в квалификациите – Италия спечели шест от осемте си мача – не са достатъчни, защото отборът завърши на второ място, и подчерта, че Южна Америка има шест места за директна квалификация, а Африка – девет.

Дали Гатузо има право? Или е просто завистлив?

Какво каза Гатузо?

Селекционерът на Италия се изказа в петък, когато разликата в головете означаваше, че съдбата им е фактически предрешена, преди да играят срещу Норвегия.

„По мое време най-добрите втори в групите отиваха директно на Световното първенство, сега правилата са се променили“, каза Гатузо.

„Рекордът на Италия от шест победи? Трябва да попитате хората, които определят групите и правилата.

През 1990 и 1994 г. имаше два африкански отбора, сега са девет. Това не е спорна тема, но има трудности и ние добре го знаем. Ако погледнем Южна Америка, където шест от десет отбора отиват директно на Световното първенство, а седмият се класира за бараж с отбор от Океания, това наистина предизвиква съжаление и известна тъга. Това е разочарованието. Системата в Европа трябва да се промени.“

В изказването на Гатузо има някои фактически неточности

Първо, три африкански държави участваха в Световното първенство през 1994 г. А Боливия, която завърши на седмо място в Южна Америка, не е сигурно, че ще играе срещу отбор от Океания, какъвто би бил Нова Каледония. Дори и да го направи, това ще бъде в полуфинал с още един мач срещу една от двете най-високо класирани държави, за да спечели едно от последните места на Световното първенство.

Освен това, през 1990 г. не всички втори в класирането се класираха автоматично, като Дания пропусна шанса си.

Има ли основание за оплакванията на Гатузо?

Първо, трябва да разгледаме защо европейските квалификации за Световното първенство функционират по този начин.

Преди имаше много по-малко страни, които играеха международен футбол, отколкото днес. През 1990 г. 32 страни от УЕФА участваха в квалификациите, а през 1994 г. те бяха 39. Днес 54 страни от УЕФА се състезават за едно от 16-те места за европейски отбори, които ще се класират за финалите на Световното първенство следващото лято.

Повече отбори означава повече мачове по ТВ, особено ако се опитате да запазите системата на класиране на победителите и подгласниците в групите. Технически това може да се направи с осем групи от по шест или седем държави.

Въпреки това, група от седем отбора би изисквала 12 мача, а календарът за международни мачове има само 10 слота всяка година. Би било необходимо да се увеличи обхватът на квалификациите за Световното първенство и да се премахне Лигата на нациите на УЕФА. УЕФА реши да използва по-малки групи от четири и пет държави, отчасти за да ограничи интензивността на квалификациите – точно обратното на това, което предлага Гатузо.

Италия беше най-високо класираният отбор в групата си и може би имаше лошия късмет да се изправи срещу Норвегия, един от най-бързо развиващите се отбори. Но италианците загубиха и двата мача с убедителен общ резултат от 7:1.

Прекалено лесно ли е участието на Южна Америка?

Бразилия се класира за Световното първенство, въпреки че загуби шест мача, но би ли някой оспорил участието й? Дори и най-недалновидните букмейкъри не биха предложили някакви реални бонуси без депозит на залог „Бразилия да не се класира на Световното по футбол“.

Само 10 държави от Южна Америка участват в квалификациите за Световното първенство, като шест от тях получават автоматично място. Това е 60%, в сравнение с 29,62% от УЕФА. Но трябва да вземем предвид относителната сила на конфедерациите. Най-ниско класираната страна в Южна Америка е Боливия на 76-то място, докато осем от десетте са в топ 50. Това е с далеч най-високият дял на страни от най-високо ниво.

УЕФА има 26 отбора в топ 50 – малко под 50% – и 20 държави, класирани по-ниско от Боливия. От тези 20 само Косово все още има шанс да се класира. Разбира се, 10-те загуби на Боливия, докато все още има шанс да се класира за Световното първенство, са впечатляващи, но те имаха осем мача срещу отбори от топ 20 в света. Италия имаше много по-лесни (на хартия) съперници, като Норвегия беше на 43-то място в началото на европейските квалификации (сега е на 29-то).

След това има и пътуванията, като най-добрите играчи трябва да летят от Европа до Южна Америка за 18 квалификационни мача в девет отделни международни паузи от по два мача в рамките на две години. Обикновено играят по един мач у дома и един като гости, а това означава повече пътувания. Това е по-изтощителен процес, докато Италия изигра осем мача тази година с минимални пътувания.

Беше ли Гатузо справедлив към Африка?

С изключение на Кабо Верде, които дебютират догодина, всички африкански отбори в квалификациите са утвърдени на световната сцена: Алжир, Египет, Гана, Кот д’Ивоар, Мароко, Сенегал, Южна Африка и Тунис. Шест от тях са в топ 50 на света, а Гана е на 73-то място, което е най-ниската позиция от деветте. Би било пресилено да се твърди, че някоя от тези страни не заслужава да бъде там пред европейска държава.

Но какво ни казват цифрите? Нека отново използваме относителната сила, като разгледаме топ 50 и я претеглим спрямо конфедерацията. УЕФА е видяла как делът й от местата за Световното първенство пада от 54% през 90-те години до 33,33% днес, но почти половината от отборите й (46,30%) са в топ 50.

Така че, справедливо ли е, че на Европа бяха дадени само три места повече, когато ФИФА добави още 16 места за събитието през 2026 г.?

Африка сега получава девет места с 53 участници, 21,43% от автоматичните места, но само седем (14%) са в топ 50 в света. Това предполага, че те може би са малко надпредставени, но не прекалено много.

Конкакаф е почти на нивото на относителната си сила. Сега получава шест държави на Световното първенство (14,29%), като пет от 32-те си отбора (15,63%) са в топ 50.

Истинското изключение е Азия, която има само четири от 46-те си участващи държави (8,70%) в топ 50, но получава осем автоматични места (19,05%).

Така че може би Гатузо все пак има право в нещо, но е малко вероятно да получи съчувствие.

Източник: BBC