Италия стартира новата си страница с минимален, но важен успех. „Скуадра адзура“ победи с 1:0 Люксембург в приятелска среща, която беше първа за тима след разочарованието срещу Босна и Херцеговина в баражите за Световното първенство и първа под ръководството на временния селекционер Силвио Балдини.
⏱️ 𝐑𝐈𝐒𝐔𝐋𝐓𝐀𝐓𝐎 𝐅𝐈𝐍𝐀𝐋𝐄
— Nazionale Italiana ⭐️⭐️⭐️⭐️ (@Azzurri) June 3, 2026
🇱🇺🇮🇹 #LussemburgoItalia 0️⃣-1️⃣
49’ Esposito#Nazionale#Azzurri#VivoAzzurropic.twitter.com/MlRstfr6wC
Вечерта на „Стад дьо Люксембург“ не беше толкова за резултата, колкото за посланието. А то беше ясно – Италия търси ново начало чрез младост, смелост и шанс за нови лица.
Решаващият момент дойде в 49-ата минута, когато Франческо Пио Еспозито се разписа с глава след центриране от корнер на Николо Пизили. Попадението се оказа достатъчно за победата, но по-важното беше, че двамата отново показаха защо се смятат за част от следващото поколение на италианския футбол.
Балдини, който пое отбора след раздялата с Дженаро Гатузо, заложи на изключително млад и експериментален състав. Единственият истински ветеран в тима беше Джанлуиджи Донарума, който носеше капитанската лента. Около него обаче Италия излезе с футболисти, които тепърва се опитват да си спечелят място в националния отбор.
Със средна възраст от малко над 21 години това бе най-младият състав на Италия от 1912 година насам – факт, който сам по себе си казва много за посоката, в която временното ръководство иска да погледне.
Gli 1️⃣1️⃣ #Azzurri scelti dal Ct Silvio Baldini!
— Nazionale Italiana ⭐️⭐️⭐️⭐️ (@Azzurri) June 3, 2026
🇱🇺 Lussemburgo 🆚 Italia 🇮🇹
⏱️ Ore 20.45
🏟️ Stade de Luxembourg
📺 #RaiUno#LussemburgoItalia#Nazionale#VivoAzzurropic.twitter.com/l8P4uX6nsm
Още преди почивката „адзурите“ показаха, че имат идеи в атака, макар и не достатъчно точност. Пио Еспозито беше най-активният в предни позиции, опита и удар с пета, и задна ножица, а Пизили и Колеошо също стигнаха до добри ситуации. Италия контролираше мача, владееше инициативата и постепенно притискаше съперника, макар че липсваше нужната хладнокръвност в завършващата фаза.
След почивката дойде логичната развръзка. Пизили центрира от корнер, а Еспозито показа отлично пласиране и усет във въздуха, за да донесе победата. Малко по-късно именно Пизили беше близо и до втори гол, но нацели гредата.
До края Италия продължи да изглежда по-опасният отбор, а след смените темпото леко спадна, но впечатлението остана положително. Дебютанти получиха минути, отборът не загуби структурата си, а най-важното – не се видя уплахата, която често съпътства подобни преходни моменти.
Разбира се, това беше само контрола срещу съперник, който не може да се сравнява с големите сили в Европа. Люксембург също имаше своите моменти и показа, че не е отбор, който просто излиза да се защитава. Но в този мач акцентът беше другаде – върху това дали Италия може да покаже свежест след тежкия удар в баражите. И отговорът, макар и предпазлив, изглежда положителен.
Победата с 1:0 сама по себе си няма да промени настроенията около националния отбор. Но начинът, по който младите футболисти приеха шанса си, дава основания за умерен оптимизъм. Италия може и да е в труден период, но срещу Люксембург показа, че в основата на следващия ѝ отбор вече започват да се виждат интересни контури.
Точно това вероятно е и най-ценният извод от вечерта – не толкова резултатът, а усещането, че „скуадра адзура“ отново има върху какво да гради.
