Олимпийският шампион Карлос Насар получи поредно признание, след като бе избран за Спортист №1 на България за месец април в анкетата на Пресклуб „България“. Отличието идва след поредното му впечатляващо представяне на европейското първенство в Батуми, където той спечели четвъртата си континентална титла във вдигането на тежести, този път в категория до 94 килограма, с двубой от 386 кг.
Насар отново остави конкуренцията далеч зад себе си и затвърди статута си на най-яркото име в българските щанги. Зад него в класацията останаха съотборникът му Ангел Русев и борецът Кирил Милов.
Наградата обаче дойде в момент, в който около българските тежести продължава да има сериозно напрежение. Вместо празнично настроение, церемонията се превърна и в трибуна за тревожен сигнал към институциите. Основната тема около Насар беше блокираната ситуация във федерацията по вдигане на тежести, която вече месеци наред пречи на нормалната работа, на подготовката и дори на участието на националите в международни състезания.
„Ситуацията във федерацията въобще не е приятна, но правим каквото е възможно, за да я предотвратим. Топката не е в нашето поле и ние сме с вързани ръце. Надявам се скоро по-големите институции да се включат със съдействие. Вярвам, че ще го направят, защото това, което става, не е правилно. Не съм само аз лишен от възможност да участвам на състезания, а и другите състезатели. Ако пропуснем много състезания, няма да може да участваме и на Олимпиадата. Вместо целият свят да ни уважава, целият свят ще ни се смее. Целият ни труд отива на вятъра”, коментира Насар пред журналисти.
Още по-силно прозвуча признанието, че интересът към него от чужбина расте. Насар обяви, че все повече държави искат да го привлекат, а мениджърът му Николай Жейнов допълни, че нови три страни вече са проявили конкретен интерес. Именно това превърна изказването на шампиона в предупреждение, а не просто в поредна емоционална реплика.
„Да, имаше смяна на ръководството, но не се случва нищо. Този възел във федерацията е от 5-6 месеца. Дали Инспекторатът, дали Министерството на младежта и спорта, дали НАП, някой трябва да се самосезира. Държавните институции трябва да вземат отношение по въпроса”, каза Жейнов.
Въпреки всичко Карлос беше категоричен, че желанието му е да остане и да се състезава за България. Той подчерта, че полага целия си труд именно за родината си и че това стои над всичко останало. В думите му обаче ясно се усещаше и друго – че търпението не е безкрайно, когато зад големите успехи няма стабилна система.
Така наградата за Спортист на месеца се превърна не само в признание за шампионската му класа, но и в пореден повод да се види колко тревожно е положението в българските щанги. Защото България днес има в лицето на Карлос Насар не просто европейски и олимпийски шампион, а фигура от световен мащаб. И ако страната не успее да запази такъв спортист, това вече няма да е просто спортен проблем, а национален провал.
