
Норвегия влиза в Световното първенство с усещането, че дългото чакане най-после е приключило, а първото препятствие пред скандинавците е Ирак в двубой, който може да се окаже решаващ в битката за място напред от група „I“. На хартия фаворитът изглежда ясен, но именно такива мачове често се превръщат в първите истински тестове за амбициите на отборите. Мачът ще бъде излъчен от 01:00 на 17ти юни по БНТ1.
Сблъсъкът в Бостън идва в момент, в който Норвегия се завръща на световни финали за първи път от 28 години. Това само по себе си е голяма новина за страна, която дълго време разполагаше с отделни ярки фигури, но не и с достатъчно силен колектив, за да се върне на най-голямата сцена. Сега обаче картината е различна. Отборът на Стале Солбакен премина през квалификациите с впечатляваща лекота — осем победи от осем мача, 37 отбелязани гола и само 5 допуснати. Това не е просто статистика, а категорична заявка, че този състав има ресурс да бъде нещо повече от симпатичен участник.

Логично, фокусът пада върху Ерлинг Холанд. Нападателят е лицето на този норвежки възход и човекът, около когото се гради цялото усещане за заплаха в предни позиции. С 16 гола в квалификациите той отново показа защо е сред най-опасните реализатори в световния футбол. Неслучайно Солбакен не спести суперлативите по негов адрес:
„Мисля, че той е най-добрият голмайстор в света. Физически е в добро състояние. На тренировките се представя все по-добре и по-добре. Намира се там, където иска да бъде, и се надявам отборът да му осигури необходимата подкрепа, за да може да бележи. Когато му създадеш възможности, той обикновено вкарва.“
Точно в това изречение се крие и голямата сила на Норвегия. Холанд е оръжието, но зад него стои все по-завършен отбор. Мартин Йодегор трябва да дирижира темпото и да снабдява нападението с идеи и последен пас, а по фланговете Норвегия разполага с достатъчно скорост и директност, за да разкъса и най-добре подредената отбрана. В този смисъл задачата на Ирак изглежда пределно ясна — да оцелее под натиска, да запази компактност и да удържи колкото може по-дълго.
За иракчаните самото присъствие на този турнир вече е историческо постижение. Те се класираха след маратон от 21 мача в квалификационния цикъл и драматичен успех над Боливия в междуконтиненталния плейоф. Това е едва второто участие на страната на световни финали и първо от 1986 година насам. Отборът носи със себе си не само огромна мотивация, но и съзнанието, че няма какво да губи.

Начело на Ирак е Греъм Арнолд — треньор с опит в подобни турнири, който вече е показвал, че знае как да организира отбори, способни да се бранят дисциплинирано и да чакат точния момент. Именно това вероятно ще видим и срещу Норвегия. Ирак едва ли ще търси открит футбол, а по-скоро ще се стреми да затвори централните коридори, да ограничи пространствата за Йодегор и да държи Холанд далеч от наказателното поле. При отнети топки надеждите ще бъдат в бързите контраатаки и в способността на Аймен Хюсеин и Али Ал-Хамади да създадат напрежение напред.
Подготвителните мачове на двата тима само подсилиха това усещане за ясно изразен фаворит, но и за потенциално неудобен двубой. Норвегия не загуби в последните си контроли, макар че равенствата срещу Мароко и Швейцария показаха, че отборът не винаги успява да превърне превъзходството си в голове срещу добре организирани съперници. Ирак от своя страна показа характер с равенство срещу Испания, но загубата от Венецуела в последната проверка напомни колко трудно може да бъде, когато трябва да се устоява на по-голям натиск.
Точно затова този мач изглежда толкова важен. В група с Франция и Сенегал второто място почти сигурно ще бъде обект на ожесточена битка, а всеки пропуснат шанс може да се окаже фатален. За Норвегия победата е почти задължителна, ако иска да потвърди, че високите очаквания не са преувеличени. За Ирак дори точка би имала огромна стойност — не само за класирането, но и за самочувствието на отбор, който се завръща на световната карта след четири десетилетия.

Именно в такива мачове големите звезди трябва да покажат, че са готови за тежестта на световно първенство. Ако Норвегия получи нужната острота от Йодегор и реализаторската безпощадност на Холанд, скандинавците би трябвало да направят първата успешна крачка. Но ако Ирак успее да забави ритъма, да вкара срещата в битка на търпение и да остане дълго в мача, напрежението може бързо да се прехвърли върху фаворита.
Тази вечер на сцената излиза не просто Холанд, а цяла Норвегия, която иска да докаже, че завръщането ѝ не е еднократен проблясък, а начало на нещо по-голямо. А Ирак ще опита да напомни, че на Мондиалите историята невинаги се пише от фаворитите.



