Интервю: Вальо Станчев за Левски – ЦСКА: Стана дерби, но напрежението поразвали футбола

Снимка: https://www.facebook.com/pfcludogorets1945

“В последните години проблемът на националния отбор не е в треньора, а в качеството на футболистите, казва бившият нападател.”

Валентин Станчев е бивш футболист на българските Ботев (Враца), Черноморец (Бургас), ЦСКА, Спартак (Вн) и Черно море, както и на германския Заксен и китайския Шенхуа. Роденият през 1968 г. нападател има 440 мача с около 250 гола във всички турнири. От 2014 г. насам е главен селекционер на Академия “Лудогорец”. Winlab потърси мнението на Станчев за “вечното” дерби на бившия му ЦСКА срещу Левски, както и други актуални теми от българския футбол:

– Вальо, как видя мача Левски – ЦСКА и кое бе решителното за успеха на “червените”?

– Лично аз очаквах много повече като футбол, но въпреки всичко стана дерби, стана мач. Като цяло през първото полувреме имаше много повече футболни достойнства. Двата отбора се опитаха, но една идея по-предпазливо. Не знам какви са били изискванията и указанията на треньорите. През второто полувреме напрежението и обстановката взеха връх и затова футболът се поразвали. Накъса се много играта – ненужни фаулове, спречквания. Като цяло при такъв заряд пред пълен стадион лично аз очаквах много повече футбол, много повече надиграване. А тук според мен имаше повече позиционно надиграване, което е по-различно от отворения футбол.

– С какво Христо Янев успя да изненада Хулио Веласкес?

– Според мен никой никого не изненада. По-скоро имаха положения. Голът стана малко случайно – избита топка, рикошет, хубав удар от средно разстояние. Докато Левски не си вкараха ситуациите. Не че са имали кой знае колко чисти положения. Очаквах да има много повече чисти положения. Но те липсваха в мача. 

– С оглед на класирането Левски бе сочен като фаворит в този мач? Но на терена това не се видя. Защо, според теб?

– Повечето специалисти смятаха, че Левски е в много по-добра форма, неслучайно е на първо място. Но всички хора знаят, че когато има дерби ЦСКА -Левски, както е било винаги в историята, никога не е имало значение временното класиране, а по-скоро мобилизацията и на кой ще му сработи тактиката повече. Така се случи и в събота.

– По твое време стадионът на дербито винаги бе пълен. Нещо, което след това не бе точно така, но сякаш напоследък публиката отново се завърна. На какво се дължи това?

– Според мен голям отлив има въобще на всички стадиони. Това, че в последните няколко дербита двата отбора се надпреварват да си мерят феновете, е и хубаво, и лошо. По-скоро очакванията на хората са като отидат на мач да стане някакво зрелище, битка, борба, футболни надигравания. А в последните години, за съжаление се измести акцента към това кои хора са направили по-добра хореография, кои са били повече. Не си броят точките и головете, а си броят присъствието в единия и другия сектор.

– Какво е мнението ти за Христо Янев и смяташ ли, че той е точният човек за ЦСКА?

– Далеч съм от мисълта, че аз съм най-точният човек да давам оценка на Христо Янев. Факт е, че отивайки в ЦСКА успя от много тежка ситуация да промени нещата. Но прекалено е рано да се изпада в някаква еуфория. По-скоро на всеки един треньор в България трябва да се дава малко повече време – да си разгърне разбиранията, да се напасне, да се направят една-две подготовки, да си доокомплектова отбора. Прекалено са нетърпеливи ръководствата на така наречените грандове.

– Прие ли го вече публиката и ще успее ли да се задържи по-дълго в “червения” клуб?

– Със сигурност. Той има голямото предимство, че е играл в ЦСКА, припознават го феновете. Резултатите също. И една победа в такова дерби наистина ще му даде и спокойствие и увереност, а и ще му даде и нужното търпение от самите фенове. Той има и голямото предимство, че не е обременен на всяка цена в момента да се гони първото място. Той започна почти от нулата. Каквото и да направи ще бъде една идея по-добре от всички предишни.

– На какво се дължи фактът, че от няколко години наблюдаваме чести смени на треньори в ЦСКА, въпреки сериозните финансови възможности на собствениците?

– Отстрани е малко трудно да се дават такива генерални изводи. Но според мен хората, които са около собствениците не са правилните хора. По-скоро не бяха правилните хора, и се взимаха прибързани и неправилни решения. Надявам се, че сега вече с новите хора, които са в ЦСКА, по друг начин ще се процедира. Като се има и предвид, че се опариха досега. Но това си е тяхна работа и съм далеч от мисълта, че мога да дам най-правилния съвет.

– Левски е на първо място със солидна преднина пред Лугодорец след първия полусезон. На “Герена” вече мечтаят за първа титла от 2009 г. насам. Реални ли са шансовете им?

– Първо, мечтите са безплатни. Но всичко опира до качества, до визия, до дългосрочна стратегия. Когато един отбор е поставен под напрежение всеки мач да играе за победа – някои отбори успяват, някои прегарят. Много е рано за лозунги. Каквато и да е точковата разлика, вече през пролетта и в началото на лятото нещата си идват на мястото. 

– На какво, според теб, се дължи представянето на Лудогорец, който в момента е на непривично за реномето си от последните години място в класирането?

– Има си логични обяснения. Първо, отборът направи много кадрови промени. Дойдоха нови футболисти. Може би е най-младият отбор в историята на Лудогорец. Футболисти, които трябва да се адаптират. Фокусът в Европа и емоционалното и физическо изхабяване. Случиха се и няколко контузии на основни футболисти. Това са само няколко неща, които към днешна дата са логичното обяснение на ситуацията в Лудогорец. Но Лудогорец винаги е бил най-силен, когато е притиснат до стената. И когато е притиснат, се изправя и показва истинското си лице, в което не се и съмнявам за секунда, че ще се случи до края на сезона, а след Нова година бъдете сигурни, че Лудогорец ще бъде този Лудогорец, който са свикнали да го виждат феновете в цяла Европа.

– Чисто организационно – откъм база и трансферна политика, виждаш ли някои останали български клубове да вървят в същата посока като Лудогорец?

– Аз лично се радвам, че най-накрая се намери отбор, визирайки ЦСКА, който тръгна по стъпките на Лудогорец. Те тръгнаха да копират, или може би да взаимстват, модела на Лудогорец. С идеята да се направи най-важното – стадион, база, и да се прави и отбор. И другото е европейският модел на поведение. Така както Лудогорец от първия ден, в който влезе в “А” група, винаги е държал европейско и нормално поведение и уважение към всички съперници. Без значение дали играе в България, Европа или за Купата срещу по-ниско разредните отбори. И това трябва да бъде пътят. Не знам дали сте забелязали, но в тези години Лудогорец беше може би единственият отбор, който не говореше с езика на омразата. Докато всички други – те не се опитваха да стигнат Лудогорец, а се опитваха да бутнат Лудогорец. И това е огромна грешка – и за тях самите, а въобще и за футбола в България.

– Да поговорим и за националния отбор. Защо България стигна до това състояние да се надява не на точки, а да загуби с по-малко?

– Има много логично обяснение. Защото в годините на така наречената демокрация много неща се развалиха. Развали се ценностна система, развали се прага на волята на борба, на себеуважение. И там вече морално-волевите качества на самите футболисти стават все по-ниски. Колко футболисти от България в момента играят в чужбина, в какви първенства, в какви отбори? Само се върнете в годините на така нареченото наше време, защото аз винаги съм мразел някой да ми говори за моето време, колко футболисти къде играехме и по-колко отбори бяха на опашката за подписа на дадения футболист. Това е логичното обяснение и няколко пъти съм го споделял с колеги, с футболни деятели, с приятели. Че в последните няколко години най-малкият проблем са треньорът на националния отбор и ръководството на националния отбор. По-скоро проблемът е в качеството на футболистите. И другото, което е и логично, и ненормално, е девалвацията на националната фланелка. Погледнете в момента какви футболисти с какви качества обличат националната фланелка и дори неосъзнавайки честта и отговорността, която трябва да носят.

– Какъв е изходът от тази ситуация. Какво трябва да се промени?

– Правила, контрол на правилата и футболистите от най-малките до най-големите да се каляват в морално-волеви качества. А не мама и тате да звънкат напред и назад и да търсят обяснение от треньорите защо не се получава и винаги “нашето гардже е най-рошаво и най-черно”, а то никога не е така. 

– Ще остане ли според теб Александър Димитров на поста си след тези квалификации или смяташ, че е необходима промяна? Всъщност, какъв треньор трябва на България?

– Ще тръгна към отговора в две посоки. Първо – ОК, Александър Димитров беше най-логичният, дали ще е най-добрият избор не знам, но беше най-логичният, тъй като е бил част от всички юношески и младежки национални отбори, познавайки футболистите. И другото – човекът Х, с топ визитка, с изисквания, с авторитет. Той пак ще работи със същите футболисти. По-скоро той ще се сблъска с всички проблеми, с всички неща, които не са му минавали през акъла, че може да ги има в едно нормално първенство и в една нормална държава, с каквито ще се сблъска в България. Процесът е тежък и трябва време. Но освен времето, трябват и правила и контрол на правилата.

– Ти от дълги години работиш в детско-юношеския футбол. Какво е състоянието му, излизат ли таланти и какво пречи те да се реализират трайно в мъжкия футбол?

– Българските футболисти имат огромен талант, особено в по-малка възраст. Но когато трябва да се направи преходът между елитните U16 и U17 на прага на мъжкия футбол, там вече всичко се къса. И то се къса точно заради това – липсата на ценностна система, липсата на праг на волята, липсата на контрола и много много неправилните съвети и напътствия и от родители, и от мениджъри, които се появиха, лъжейки и използвайки неразбирането на родителите и на децата. По-болното е, че на повечето колеги на тях идеята им е не да правят футбол, а как в определен мач да пречат на отбора, който доминира, да прави футбол. И да се разваля футбол с всякакви полупозволени и непозволени методи и хватки. От това губи футболът. Когато всеки отбор излиза де се надиграва, да създава, каквато беше преди много години философията на водещи школи като Барселона, и на Аякс – да се прави футбол, тогава нещата може би ще потръгнат, но със сигурност ще трябва време.

– Кога очакваш отново клубове от големите първенства да погледнат към български футболисти?

– С чиста съвест и ръка на сърцето ще кажа, че в близкото бъдеще не го очаквам. И ще бъда безкрайно радостен, щастлив и доволен да не съм прав и да ме опровергаят.