На 11 октомври, сред над 11 000 жени на 20 км в Париж, Девора Аврамова финишира 8-а за 1:07:51 ч. Никоя българка не е бягала тази дистанция по-бързо.
Най-добрите времена дойдоха и по пътя: междинните ѝ 33:09 на 10 км и 50:18 на 15 км също са най-силните в историята на българската атлетика.
16:51, 33:09, 50:18, 1:07:51
Ключът беше равното темпо. Аврамова мина 5 км за 16:51, 10 км за 33:09 и 15 км за 50:18, а финалът дойде за 1:07:51 ч.
На 20 км няма официални световни рекорди, но Световната атлетика води статистика на най-добрите времена. В нея 26-годишната атлетка вече е №1 за България за всички времена.
33:09 срещу 33:38 на Мирчева
Особено силно е междинното време на 10 км. Националният рекорд на Милица Мирчева на 10 км шосе е 33:38, а Аврамова мина същата отсечка в Париж с 29 секунди по-бързо, и то по пътя към 20 км.
Резултатът носи 1093 точки по сравнителната таблица на Световната атлетика. Това е едно от най-силните постижения сред българските атлети за 2026 г. и ѝ дава 20-о място в световната ранглиста.
Габровката живее в Стара Загора и се състезава за „Тийм Попов“.
Брашов, Копенхаген, Париж
Парижкото бягане идва след два много различни старта. Седмица по-рано, на 4 октомври, тя пробяга 10 км в Брашов за 34:06, почти минута по-бавно от междинното си време на същата дистанция в Париж.
На 20 август пък, на Световното по шосейно бягане в Копенхаген, Аврамова атакува националния рекорд на полумаратон. Тръгна с 16:49 на първите 5 км, но не задържа темпото и завърши 83-та за 1:16:44 ч.
Дълги дистанции бягат и други българки. През август Милена Добрева пробяга 160 км за почти 25 часа на Leadville 100.
WINLAB анализ: 3 най-добри български времена в едно бягане
Разликата между Копенхаген и Париж е в първите 5 км. В Копенхаген Аврамова тръгна прекалено бързо и плати цената, а в Париж беше с 2 секунди по-бавна в началото, но задържа темпото до края.
Така от едно бягане излязоха три най-добри български времена и 8-о място от над 11 000. Числата: 33:09, 50:18, 1:07:51.
