ЦСКА е новият носител на Купата на България, след като спечели изключително драматичен финал срещу Локомотив (Пловдив) с 5:4 след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията на Националния стадион „Васил Левски“ завършиха 1:1, а развръзката дойде едва след истинска футболна битка, белязана от отменен гол, греди, пропуски и напрежение до последния удар от бялата точка.
Така „червените“ спечелиха 22-рата Купа в историята си, взеха своеобразен реванш за загубения от същия съперник финал през 2020 година и си гарантираха завръщане в европейските клубни турнири.
Силен старт на ЦСКА и гол на Годой
Пред близо 30 000 зрители ЦСКА започна по-уверено и откри резултата още в 11-ата минута. След центриране на Джеймс Ето’о от статично положение Леандро Годой се измъкна от защитата на Локомотив и с глава прати топката в мрежата за 1:0.
Попадението даде импулс на „армейците“, които продължиха да бъдат по-опасният тим. До почивката те стигнаха до още няколко добри възможности, включително след нови статични положения, а Годой и Брахими бяха близо до втори гол. Локомотив също показа, че няма да бъде пасивен, като най-чистата възможност за пловдивчани през първата част дойде след корнер и удар с глава на Лукас Риян, спасен с отличен рефлекс от Фьодор Лапоухов.
Локомотив отвърна веднага след почивката
Началото на второто полувреме донесе бърз отговор от „смърфовете“. В 47-ата минута Парвиз Умарбаев центрира от статично положение, а Лукас Риян надскочи отбраната на ЦСКА и с глава изравни за 1:1.
След този момент финалът стана още по-отворен. ЦСКА опита да си върне инициативата и създаде нови положения, като Давид Пастор и отново Годой бяха близо до второ попадение. Локомотив също имаше своите моменти, а мачът постепенно премина в още по-нервен и ожесточен ритъм.
ВАР хаосът в края взриви стадиона
Кулминацията на редовното време дойде в добавените минути. В 95-ата Годой прати топката в мрежата и предизвика бурна радост сред играчите и феновете на ЦСКА, които повярваха, че трофеят вече е решен.
Последва обаче дълъг преглед с ВАР и огромно объркване на терена. Първоначално мнозина разбраха жеста на съдията като признаване на гола, но в крайна сметка Мариан Гребенчарски отсъди нарушение за игра с ръка на Лео Перейра в хода на атаката и попадението бе отменено. Вместо край на финала, драмата просто навлезе в нова фаза.
Продължения с пропуски и напрежение
В продълженията и двата отбора имаха шансове да избегнат дузпите. ЦСКА беше близо след удар на Питас и греда на Джеймс Ето’о, докато Локомотив можеше да измъкне победата чрез Жулиен Лами и Йоел Цварц, но Лапоухов отново се намеси решително.
Умората постепенно започна да си казва думата, а двата състава все по-често разчитаха на единични проблясъци и статични положения. Така финалът закономерно стигна до наказателни удари.
Лапоухов и Ето’о донесоха трофея
При дузпите драмата продължи. И двата отбора започнаха с пропуски, след като Димитър Илиев и Бруно Жордао не успяха да реализират първите си изпълнения. Постепенно напрежението се покачи още повече, а решаващият момент дойде, когато Лапоухов спаси удара на Запро Динев.
След това Джеймс Ето’о застана зад топката и с хладнокръвно изпълнение донесе победата на ЦСКА. Така „червените“ спечелиха финала с 5:4 след дузпи и сложиха край на дългото чакане за нов триумф в турнира.
- Димитър Илиев – пропуск, Лапоухов спасява
- Бруно Жордао – пропуск, Милосавлевич спасява
- Лукас Риян – гол
- Макс Ебонг – гол
- Андрей Киндриш – гол
- Теодор Иванов – гол
- Йоел Цварц – гол
- Леандро Годой – гол
- Запро Динев – пропуск, Лапоухов спасява
- Джеймс Ето’о – гол
Купа, реванш и билет за Европа
Този успех има стойност далеч отвъд самия трофей. ЦСКА не само си върна за загубения финал срещу Локомотив преди шест години, но и си осигури участие в Европа след два сезона извън международната сцена. Освен това „армейците“ ще спорят с шампиона Левски за Суперкупата на България.
За Локомотив остава горчивината от пропуснат шанс, след като тимът беше на крачка да повтори сценария от 2020-а, но този път не издържа в решаващия момент. А за ЦСКА вечерта на „Васил Левски“ се превърна в нощ на изкупление, характер и триумф, изстрадан до последния възможен миг.
