България показа желание, но не и завършващ удар срещу Черна гора

333
Мач между България и Черна Гора

България загуби с 0:1 от Черна гора в контролна среща на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, но резултатът разказва само част от историята. „Лъвовете“ играха с енергия, търсеха атаката и на моменти изглеждаха по-смели от съперника, но отново се сблъскаха с добре познатия проблем – липсата на точност и класа в завършващата фаза.

Активно начало, но без награда

Въпреки дъжда над Пловдив и експерименталния състав, България започна мача с идея да играе напред. Марин Петков още в началото загатна за опасност пред черногорската врата, а по-късно Димитър Велковски и Марин Петков пробваха ударите си от статични положения.

Най-доброто впечатление за отбора на Александър Димитров в първата част беше именно това, че не игра прибрано. Имаше движение, имаше желание за комбинации, а една от най-хубавите атаки завърши с опасен удар на Петко Панайотов, който мина съвсем близо до гредата. България не стоеше лошо и в организационно отношение, но не успяваше да стигне до онзи последен точен ход, който да превърне добрата идея в гол.

Игрова ситуация от мача България - Черна Гора

Черна гора наказа при първата си истинска възможност

Гостите също имаха своите моменти, но в големи периоди от мача не изглеждаха по-добри от България. Даниел Наумов направи няколко стабилни намеси, а защитата ни се справяше сравнително спокойно с натиска.

Решителният момент дойде в 68-ата минута, когато Балша Секулич се възползва от подаване вдясно, измъкна се и с удар по земя матира Наумов за 0:1. Имаше съмнения за засада в началото на атаката, но голът беше зачетен и се оказа достатъчен, за да реши мача.

Това беше разликата между двата отбора – Черна гора стигна до своя момент и го използва, а България не успя да материализира по-добрите си периоди.

България търсеше отговор, но мерникът изневери

След гола реакция имаше. Владимир Николов можеше почти веднага да изравни, Георги Русев също получи две добри възможности в края, но нито една от тях не доведе до попадение. Това само затвърди усещането, че проблемът не е в липсата на желание или активност, а в последния пас, последния удар и спокойствието пред вратата.

Българският тим не изглеждаше безнадеждно, напротив – имаше епизоди, в които се играеше с идея и скорост. Но когато не вкарваш в подобни мачове, една ситуация в твоята врата често е достатъчна да те накаже.

Думите на Димитров обобщиха мача

След срещата селекционерът Александър Димитров не скри разочарованието си, но и посочи причините за колебливото представяне. Според него липсата на сработеност е логично следствие от многото промени и контузии, а част от играчите са били за първи път заедно на терена.

„Не мога да кача, че загубихме наивно. Липсата на сработеност, постоянно излизаме с нови играчи поради контузиите, има играчи които за първи път играят заедно. Това доста повлия. Благодаря на момчетата, изиграха мач с характер, с дисциплина, а не с мисъл за почивка“, коментира Димитров.

Оценката му беше точна – България е играла с характер и дисциплина, но ѝ е липсвала концентрация и класа в завършващата фаза. А именно там се решават такива мачове.

„В съвременния футбол трябва да се вкарват голове. Доста момчета получиха шанс за изява, трябва да дадем шанс на всички в тези мачове, както направихме и в предишния прозорец на турнира в Индонезия. Има потенциал, трябва да имаме по-добра концентрация в завършващата фаза. Може би ни липсваше концентрация и класа“, добави специалистът.

Повече въпроси за атаката, отколкото за отношението

Загубата от Черна гора удължи неприятната серия на България срещу този съперник, но по-важното е друго – отборът за пореден път показа, че може да стига до атаки, но все още трудно ги превръща в голове.

Именно това ще бъде големият въпрос и преди следващата проверка срещу Молдова в Кишинев. Защото в подобни контроли резултатът не е всичко, но когато създаваш положения и не отбелязваш, това вече започва да изглежда като тенденция.

България не изигра слаб мач срещу Черна гора. Но изигра точно такъв мач, който оставя неприятното усещане, че отборът е направил немалко неща добре, само за да загуби заради най-важното – липсата на гол.