БКП зачерква ЦСКА, Левски и Стоичков

ЦСКА и Левски играят помежду си само един мач на дружбата (6:2 за червените на 2 май 1964 г.), за който малцина днес си спомнят, и десетки двубои на взаимната неприязън като този във финала за Купата на България на 19 юни 1985 г., за който всички говорят дори 40 години по-късно. Тогава грозните сцени на терена са придружени от скрити апаратни борби в коридорите на властта и водят до ликвидирането на двата най-обичани клуба у нас. БКП се разхожда с кални обувки в душите на милиони фенове на Левски и ЦСКА, като създава мутанти с названия Витоша и Средец, каквито носят най-популярните за онова време марки кашкавал и водка. Когато политиката се взре във футбола, се раждат чудовища…

Атмосферата преди сблъсъка е нагнетена и тягостна, във въздуха витае предчувствието за нещо страшно.

Три седмици по-рано светът е потресен от трагедията на „Хейзел”, на чийто трибуни загиват 39 души по време на финала за КЕШ Ювентус – Ливърпул. Противоборството между двата родни гранда пък е стигнало до кресчендо, след като Левски очертава ярко превъзходство със 7 поредни победи над вечния си съперник. При отсъствието на контузения Стойчо Младенов наставникът на ЦСКА Манол Манолов-Симолията решава да хвърли в битката с номер 11 на гърба новобранец – 19-годишния Христо Стоичков, който вече няколко месеца търка резервната скамейка. И тийнейджърът става искрата, запалила фитила на сладкото червено отмъщение.

„Преди да започне разбора на мача си позволих да кажа нещо, за което старата гвардия трябваше да ме разстреля – спомня си Ицо в своята книга. – Знаеш ли, бате Симо, защо са били тези загуби напоследък, питам на висок глас. И сам си отговарям бързо – защото Стоичков го е нямало в отбора!“.

В отсрещния лагер пък се е настанило високомерието, породено от наложения „терор” в дербито. А че се готви някаква сеч, една от сините звезди Наско Сираков предусеща по факта, че в навечерието на финала наставникът Васил Методиев-Шпайдела и клубният шеф Кръстю Чакъров предупреждават в съблекалнята играчите да внимават с поведението си на терена. „В кулоарите на федерацията се шушукаше, че висшите партийни функционери замислят сурови наказания, ако финалът не премине като триумф на социалистическия морал“, допълва Сираков.

Федерацията сама залага мина с назначението на рефера Ахмед Яшаров-Мечо, който не е подготвен и физически, и психически за войната, която ще избухне на игрището. Мечо спешно е привикан от Черноморието, където лекува болен крак, а сините намират в негово лице необходимия грешник за неблагополучията си на терена „Заприлича ми на окуцял жираф, който тълпа ловци гони, а тревата сякаш беше жарава“, е сполучливото сравнение на Ицо след години.

Недоволството пламва след гол на Георги Славков за ЦСКА в 26-ата минута, при който той побутва топката с ръка, а сините спират да играят в очакване на съдийския сигнал. „Направи го така фино, че и днешният ВАР нямаше да го разкрие“, признава Стоичков в официалната си биография. Свирката на Яшаров обаче мълчи. На терена започва касапница, подклаждана от грешните реферски решения. В 73-ата минута десният бек на Левски Пламен Николов-Джоджо разкъсва до кръв прасеца на левия крак на Ради Здравков и е изгонен от игра. Пет минути по-късно, малтретиран през целия двубой от Костадин Янчев, спортсмен като синия халф Емил Спасов освирепява и стиска здраво за гушата своя пазач, в настъпилото меле се намесва и кибритлията Стоичков, а виделият се в чудо Яшаров отстранява и тримата. Преди това вратарят на сините Борислав Михайлов бурно оспорва дузпа за армейците, но арбитърът дори не му вдига жълт картон. Веднага след последния сигнал, дошъл при 2:1 за ЦСКА, Боби пробягва половината терен, за да блъсне силно рефера в гърдите.

Напрежението ескалира в тунела на стадиона, според мълвата от онези дни. „Скъсани пагони на милиционери, стъпкани фуражки, натрошена купа, бой до счупени ребра. Пълни измишльотини. Имаше малко сумо и кунгфу за цвят“, свидетелства Стоичков – резервният вратар на ЦСКА Емил Бучински просва на земята с крак в стил „Ерик Кантона“ нападателя на сините Петър Курдов. В скандала се замесва и един блед юноша в онзи момент – Велислав Вуцов, който незнайно как се е озовал в тунела – синът на Вуцата опитва да изрита отзад играч на армейците, счепкал се с Емил Велев-Кокала. „Яки псувни и закани, до нищо повече не се стигна“, връща лентата на случилото се и Сираков.

Отговорът на властта е непропорционален, направо идиотски. Няколко дни по-късно излиза присъдата на Секретариата на ЦК на БКП – разбити са два клуба, но и десетки съдби. Отнета е купата на ЦСКА, а Левски е лишен от спечелената вече шампионска титла. Изключени завинаги от футбола са Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев и младокът с огнен нрав Христо Стоичков. Треньорите Манол Манолов и Васил Методиев са задраскани дори от енциклопедиите от онова време, както и шефовете на двата клуба Боби Станков и Кръстю Чакъров.

Безпощадно ясно е, че се разиграва подмолна и сложна игра на най-високо партийно и държавно ниво, в която е въвлечен дори неподвластният на футболни емоции Тодор Живков. Футболът става арена за разчистване на сметки между висшестоящи в партийната йерархия – левскаря Борис Велчев и цесекаря Милко Балев.

В неадекватно строгите санкции феновете на Левски съзират ръката на Балев, който всячески се опитва да спре синята доминация. В „играта на тронове” обаче има и трети полюс – опонентът на Велчев и Балев, министър-председателят Гриша Филипов, чието протеже, страстният фен на пловдивския Ботев Иван Шпатов, е главен секретар на Министерски съвет и едновременно с това шеф на футболната федерация. Свидетелства Шарлачки, един от реферската тройка: „Когато се прибрахме в съдийската стая след финала, със страшна сила при нас влетя Шпатов и каза: „От утре Левски и ЦСКА няма да има. Аз ги разформировам!” От ситуацията има все пак печеливш – третият в класирането в А група Ботев Пд става служебен шампион и играе за КЕШ.

Източник
Футбол по ТВ всяка вечер – не пропускайте страстта на играта.