Защо все още се следва „забраната за секс“ преди мач? Това митично златно правило има ли основания и изпълнява ли се все още в професионалния спорт?
Треньорите продължават да налагат забрани на футболистите за правене на секс преди важни мачове. Такова е положението и в много други спортове и то представлява важен пункт в спортната митология и неотстранимите предразсъдъци.
Страховете, свързани с тази забрана, са тотално опровергани от научноизследователска гледна точка. Има множество изследвания, които доказват, че сексуалната активност преди спортни изяви не намалява силата, издръжливостта, скоростта или аеробния капацитет на състезателите. Хормоналните промени също са незначителни и понякога имат дори положително влияние, макар и минимално.
Въпреки това треньорите имат своите мотиви да следват това суеверие, но акцентът в съвременните условия е в аспекти извън физиологията.
Футболистите не трябва да възприемат пътуването и времето преди наближаващия мач като ваканция и развлечение, като част от обичайния битов живот.
Треньорите искат пълна концентрация само върху спортното събитие, искат бойно фокусиране, а не „размекване“ и разнежване покрай половинките. Без да се регистрира спад в концентрацията на нужните за максимално представяне хормони в кръвта, в отделни случаи покрай своите половинки състезателите наистина губят състезателната си настройка.
Тук идва и ключовият аргумент, с който треньорите ограничават футболистите да спят със своите съпруги и приятелки преди мач. Когато са около мъжете си, жените нарушават строгата дисциплина на футболистите, разсейват ги от лагерната мобилизационна атмосфера и отнемат контрола от треньорите, които искат единствени да нареждат и познават всяка подробност от времето на състезателите, чийто мач предстои.
Преди решаващ мач приоритет са:
- вглъбяването
- дисциплината
- режимът на хранене, тренировка, почивка, сън
- цялостното поведение и мислене
Няма друг път към постигане на високите цели.
Треньорите опитват да изграждат нарастващ мотивационен устрем и яснота за задачите, като не желаят нещо да разбие или отслаби този постепенен градеж.
Оказва се, че митът за ограничаването на секса преди мачове с оправданието за намаляване на енергия или мъжки хормони всъщност крие простото ограничаване на значими, но странични и разсейващи за гладиаторите фигури, които биха разколебали тяхното представяне.
Най-разпространени практики спрямо половинките на футболистите
Базирайки се на това, ето най-разпространените практики, които големите отбори ползват спрямо половинките на футболистите, а те всъщност се прилагат и общо в професионалния спорт:
- Съпругите и половинките на футболистите често пътуват с тях, но не като част от официалната делегация.
- Обичайната практика е играчите да се настаняват в различен от спътниците хотел или, ако това не е възможно, в строго изолирана зона, за да нямат контакт.
- Жените и някои други членове на семействата често получават достъп до мачовете и транспортен превоз до тях и така могат да пътуват и да присъстват на мачовете, но преди срещата нямат достъп до непосредствената програма и обкръжение на футболистите.
- Често се прилага дори забрана за телефонен контакт между тях в деня преди срещата.
В много отбори и спортове се практикува играчите да спят в хотел или спортна база дори преди домашните срещи, отново за да се избегнат разсейвания и да имат треньорите достатъчен контрол върху психиката и режима на състезателите.
И така, независимо че правилото „без секс преди състезание“ е анахроничен мит, то се спазва и явно само е променило своята обосновка. Ако някой ви напомни, че още е актуално, намигнете му, че това вече не е правилото „без секс“, а „без жени“…
