Тур дьо Франс и търговската му аномалия: спорт, реклама и милиони

1260

Тур дьо Франс продължава да бъде едновременно най-голямото състезание в шосейното колоездене и една от най-интересните търговски истории в спорта. Обиколката, създадена през 1903 г. от вестник L’Auto, днес е глобален продукт, който носи значителни приходи, но и запазва силна връзка с традицията.

Тур дьо Франс и наследството на L’Auto

Първоначалната идея зад надпреварата е била съвсем практична – да се увеличи тиражът на вестника. Именно оттам идва и жълтата фланелка, свързана с цвета на хартията, върху която е бил печатан L’Auto. Впоследствие събитието се превръща в емблема на френския спорт и в силен маркетингов инструмент за Франция.

Днес управлението остава в ръцете на семейство Амори чрез Amaury Sport Organisation (ASO), което контролира почти изцяло състезанието. В този контекст Тур дьо Франс е не само спортно събитие, но и пътуваща витрина, която показва градове, пътища и малки населени места пред публика по целия свят.

Тур дьо Франс като бизнес модел

Форматът на обиколката е запазил характерната си структура: три седмици през юли, 21 етапа и повече от 3500 километра, които редуват равнини, хълмове и тежки планински изкачвания. Посоката на маршрута се променя всяка година, а трасето следва условно френския шестоъгълник.

Освен това интересът към домакинството на старт или финал носи пряка икономическа стойност за регионите. Общините плащат над 100 000 евро, за да попаднат в маршрута, а сумите растат още повече при началните етапи и при Големия старт. През последните години Белгия, Дания и Великобритания също инвестираха, за да изведат състезанието извън Франция.

Тази година Барселона е предложила между 7 и 8 милиона евро за Големия старт, с надеждата да повтори ефекта от Билбао през 2023 г., когато баският старт е донесъл икономическа активност за 103,9 милиона евро. По този начин Тур дьо Франс надхвърля спортната рамка и се превръща в сериозен икономически фактор.

Тур дьо Франс, приходите и дисбалансът

Въпреки че състезанието генерира над 150 милиона евро годишно, наградният фонд остава сравнително скромен. В настоящото издание той е 2,3 милиона евро. Победителят в генералното класиране получава 500 000 евро, а всяка етапна победа носи 11 000 евро.

Наградите в останалите класации също са далеч от търговските мащаби на събитието. Зелената фланелка и тази на червени точки носят по 25 000 евро, победителят при младите състезатели взема 20 000 евро, а всеки ден в жълтата фланелка се добавят 500 евро. Отборът победител получава 50 000 евро.

Сравнението с бюджетите на отборите ясно показва разликата между приходите на организатора и възможностите на участниците. Един състав от Световния тур разполага средно с около 33 милиона евро, като спонсорството може да формира до 90% от приходите му. Затова и все по-често се говори за по-справедливо разпределение на стойността, която колоезденето създава.

Търговският модел стъпва върху три основни източника – такси от домакините, спонсорства и медийни права. Билети на практика не се продават, защото състезанието се провежда по обществени пътища, а изключение правят само специалните ВИП пакети. Наред с това рекламният керван, въведен през 1930 г., остава един от най-разпознаваемите елементи. Около два часа преди колоездачите той минава по маршрута и раздава подаръци на зрителите.

Спонсорската структура е разделена на три нива, като сред основните партньори са E.Leclerc, Škoda, Continental, Krys и LCL. Именно LCL плаща около 12 милиона долара, за да свърже името си с жълтата фланелка. Сред останалите партньори и доставчици са още Airbnb, Tissot, TotalEnergies, Procter & Gamble, Zwift, M&M’s и Orangina.

Тур дьо Франс следва и развитието на медиите – от печата, през радиото и телевизията, до днешните сложни директни предавания. Камерите трябва да покрият 3500 километра в разнообразен терен. Това превръща всяко издание в техническо и логистично предизвикателство, но и в събитие с огромна глобална видимост.