Шакил О’Нийл е безспорно една от най-големите икони на НБА за всички времена. През кариерата си той винаги е демонстрирал своята противоречива и ексцентрична личност. Но въпреки всичко, което може да се каже за него, той остава победител, защото с 4-те си титли е сред играчите, спечелили най-много шампионати в НБА.
Историята на Шак, Шакил Рашаун О’Нийл
Шак е роден в Нюарк, Ню Джърси, на 6 март 1972 г. От раждането си биологичният му баща, Тони, отсъства и не признава Шакил за свой син (всъщност фамилията О’Нийл е на майката), но момчето намира бащинска фигура в сержант Филип Харисън, американски военен. Кварталът, в който се намира къщата на О’Нийл, не е сред най-добрите в града, дори напротив, а кражбите и престрелките са на нещо обичайно. Майката и синът й не се колебаят и забавяват много с преместването, тъй като следват сержант Харисън в базите на морската пехота, разположени по целия свят. Още от малък О’Нийл е по-висок и по-едър от другите деца и често го наричат „Бигфут“, прякор, който изобщо не му харесва.
Въпреки физическите си дадености, мечтата на Шак не е да стане баскетболист, а да пробие в областта на музиката. Но една случайна среща променя живота му. На 14-годишна възраст той се озовава в Германия, започва да се запознава с баскетболната топка, но движенията му са доста бавни и тромави. Затова решава да потърси помощта на Дейл Браун, треньор в Луизианския държавен университет, който, след като се свързва с момчето за проби, го пита от колко време е в армията. О’Нийл, изненадан от въпроса, разкрива, че е само на 14 години. Браун остава с отворена уста: не само е намерил висок играч за отбора, но го е намерил случайно и с минимални усилия.
За да позволи на сина си да расте, Харисън решава да се върне в САЩ, в Сан Антонио, Тексас. Момчето се записва в Cole High School и резултатите му са отлични още от самото начало. След две години центърът (позицията, на която играе Шакил) напуска училището с две училищни първенства в джоба си и само две загуби за две години. Всички най-добри университети имат името му в бележниците си, но Шакил спазва обещанието, което е дал по-рано, и постъпва в колежа на Луизиана.
Когато се присъединява към Louisiana State, треньорът Браун вече разполага с голям състав. Основните опции в атака са реализаторът Крис Джаксън (по-късно станал Махмуд Абдул-Рауф) и високият Стенли Робъртс. Треньорът не иска да променя схемите, така че първият вариант в атака остава Джаксън, а след това, в зависимост от това кой е на терена и е свободен, О’Нийл или Робъртс. Този избор обаче не се оказва задоволителен, поради прекалената прилика в играта на двамата центрове, които винаги си пречат един на друг.
В края на сезона Шак завършва със средно 13,9 точки, 12 борби и 1,9 асистенции. Робъртс, уморен от непрекъснатите битки под коша, подписва с Реал Мадрид, а Джаксън се обявява за избор в драфта на НБА и отива да играе сред професионалистите.
Втората година на Шак в колежа
Във втората си година Шакил става единствената звезда на отбора и като основен играч постига средно по 27,6 точки, 14,7 борби и 1,6 асистенции на мач. Въпреки това Луизиана Стейт Университет не достига Финалната четворка на турнира NCAA. Всички франчайзи на НБА смятат, че О’Нийл ще се обяви за избор в Драфта през 1991 г., но не са предвидили сержант Харисън, който го кани да прекара още една година в Батън Руж. Третата му година в гимназията обаче вероятно е била най-разочароващата в живота му: защитата на противниците познава стила му на игра и го ограничава до „само“ 24 точки и 14 борби на мач. Що се отнася до индивидуалните награди, той е избран за първия отбор All-American както през втората, така и през третата си година. През втората година е обявен и за най-добър колежански играч.
Пристигането на Шак в Орландо
Той се обявява за възможен избор за драфта на НБА през 1992 г., където е избран с първия избор от Орландо Меджик, франчайз от Флорида, основан четири години по-рано. При пристигането на Шак в състава на Меджик е и Стенли Робъртс, който е продаден веднага, за да се избегнат напрежения в съблекалнята. През първия сезон, благодарение на средно 23 точки и 14 борби, той е обявен за новобранец на годината, а отборът пропуска с малко класирането за плейофите на НБА.
През сезон 1993/1994 О’Нийл увеличава средния си резултат с 6 точки и се сближава особено с новобранеца Пени Хардауей, с когото формира изключителна двойка плеймейкър-център. Отборът достига плейофите, но липсата на значимо крило е решаваща в борбата за титлата. Това място се заема от недоволния Хорас Грант. Грант, бивш титуляр в Булс, трикратни шампиони между 1991 и 1993 г., се оплаква, че не е достатъчно ценен в „Ветровития град“. Тогава генералният мениджър на Меджик се възползва от ситуацията и довежда играча в Орландо. С привличането на Грант (отличен в борбите под коша) и узряването на Хардауей, Меджик постигат над 60 победи през сезона, а Шак завършва с почти идентични резултати като тези от предходната година.
Единствената разлика е в плейофите, където О’Нийл преминава от 20 на 25,7 точки, към които добавя 11,9 борби и 3,3 асистенции. Орландо лесно елиминира Бостън в първия кръг, във втория се бори в 6 мача с Булс на Майкъл Джордан (наскоро завърнал се от бейзбола), завършвайки с 4-2, а след това, във финалите на конференцията, побеждава с 4-3 Пейсърс на Реджи Милър и треньора Лари Браун. Три години след пристигането на Шакил, Меджик вече са на финала и трябва да се изправят срещу Рокетс. Хюстън, действащият шампион, е воден от Оладжуон, Дрекслер, Хори и Касел и има на своя страна много повече опит в мачове, в които всяка топка тежи като камък (предишната година стават шампион, триумфирайки с 4-3 над Никс). Тексасците, след като печелят драматичен първи мач (Орландо води с 20 точки на полувремето, но допуска обрат, пропуска 4 решаващи фаула, за да приключи мача, отива в продължение и е победен), триумфират и в мачове 2, 3 и 4, завършвайки с пълна победа и отново са шампиони на НБА.
Magic отново се опитват да спечелят титлата, но съдбата не им се усмихва. О’Нийл пропуска 28 мача поради контузии, но отборът все пак достига плейофите. В финала се изправят срещу Чикаго Булс, които, след като анализират поражението си от предходната година, се подсилват със защитника Денис Родман. С Родман историята е съвсем различна: Орландо е разгромен с 4-0.
Свободният агент Шакил
През лятото на 1996 г., под натиска на своя агент Леонард Армато, Шакил активира клаузата в договора си, за да стане свободен агент. Тогавашният шеф на Лейкърс Джери Уест, считан за един от най-добрите генерални мениджъри на всички времена, веднага се свързва с О’Нийл, за да го убеди да смени отбора. По това време не съществуват строги правила за тавана на заплатите и данък “лукс”, а пазарът се отваря с „нисък удар“ за Magic, защото Алонзо Моурнинг, избран от Hornets точно след О’Нийл в драфта от 1992 г., подписва удължаване на договора си за 7 години на стойност 112 милиона долара. Ръководството на Орландо вече е подготвило тригодишен договор за 50 милиона долара, но сега Шак, след случилото се със Зо, дори не би го взел под внимание. Собственикът на отбора, несигурен как да постъпи, решава да се довери на феновете и така в Orlando Sentinel излиза анкета, в която се питат читателите/феновете дали Дизелът (прякор, даден му заради склонността му да повишава представянето си през втората половина на мачовете, точно като дизеловите двигатели) по тяхно мнение, трябва да получи договор за повече от 100 милиона долара, а отговорът е категорично „не“.
Шакил, който от своя страна потвърждава, че винаги е считал отбора от Флорида за първи избор, се възползва от ситуацията и я използва, за да напусне града, в който е дебютирал, без риск да бъде наречен „предател“ (в края на краищата, ако публиката не го иска, той е напълно в правото си да реши да си тръгне)… Междувременно Джери Уест вече е подготвил 7-годишен договор на стойност 121 милиона долара, който Шак подписва в деня преди откриването на Олимпиадата в Атланта, като по този начин става пълноправен член на Лос Анджелис Лейкърс. Според някои слухове, когато Magic осъзнават, че О’Нийл наистина ще напусне отбора, те предлагат малко под 121 милиона долара, но Градът на ангелите, с неговите звукозаписни студия (междувременно Шак вече е записал няколко албума) и филмови студия, е много по-„интересен” от Орландо. Планът на Армато (уволнен няколко години по-късно) се осъществява и Шак става част от една от най-„старите” и успешни организации на всички времена.
Кариерата в Лейкърс
Във вечерта на драфта на НБА през 1996 г. Джери Уест, сигурен, че ще има О’Нийл в своя състав, разменя титулярния център Владе Дивац, който вече е не е толкова полезен за отбора си, за младия гард, прекарал детството си в Италия, Коби Брайънт. Но Брайънт все още е неопитен, а останалата част от отбора не може да се сравни с този, с който О’Нийл играе в Орландо. Въпреки че Шак се утвърждава все повече като доминиращ център, през сезоните ’96/’97 и ’97/’98 отборът е елиминиран от Юта Джаз съответно на полуфинала и на финала на конференцията, а през следващата година, през 1998/1999 г. от Сан Антонио Спърс, отново на полуфинала на конференцията, с разгромния резултат 4-0.
През лятото на 1999 г. настъпва промяна, петицата е подсилена и на пейката се появява Фил Джаксън. Сезонът 1999/2000 бележи окончателно безспорното господство на Шакил О’Нийл, със средно 29,7 точки и 13,6 борби на мач, който води Лейкърс до плейофите на НБА, като допълнително увеличава средните си показатели и унищожава противниковите отбори: Kings с резултат 3-2, Suns 4-1 и накрая Portland Trail Blazers с много оспорван резултат 4-3 в полза на отбора от Лос Анджелис. Следва среща с Индиана Пейсърс, но О’Нийл отново надминава себе си: 38 точки, 17 борби и 3 блока, това са невероятните средни показатели, които „Дизелът” “заработва” по време на финалите на НБА. С тях идва и трофеят „Лари О’Брайън” и титлата MVP на финалите.
Следващият сезон е почти същият като предишния. Промяната настъпва по време на плейофите на НБА: с безупречен резултат от 11-0 Лос Анджелис Лейкърс достигат финала на НБА срещу Филаделфия 76ers, водени от Алън Айверсън. Целият свят очаква убедителна победа с 4-0, но първият мач е епичен: Лейкърс са водени от 60 точки на Шак, но с уникален обрат Сиксърс успяват да вкарат мача в продължения, където великият Айверсън (48 точки) печели мача. Останалите 4 мача са монолог на жълто-лилавите, серията завършва 4-1 за Лейкърс и е също така поредна титла MVP за О’Нийл.
Отново следва сезон, който е копие на предходните два, но този път Брайънт започва да се оплаква от ролята си на втора цигулка. Пътят е почти перфектен през целия сезон, в плейофите няма проблеми до финала на Конференцията срещу Сакраменто Кингс. След 7 мача и едно продължение Лейкърс печелят, както и в следващия кръг срещу Ню Джърси Нетс. Дизелът отново показва своето превъзходство на най-важната сцена, със средно 37 точки и 13 борби. С това, поредните завоювани титли и MVP на финалите, спечелени от О’Нийл стават 3.
Сезон 2002/2003 бележи лек спад за Шакил О’Нийл, но 28 точки и 11 борби средно му позволяват да доминира в лигата, макар и не както през предходната година. В крайна сметка, поради няколко контузии на Шак, Лейкърс са елиминирани в полуфиналите от Сан Антонио Спърс с резултат 4-2.
През лятото на 2004 г. като свободни агенти пристигат Гари Пейтън и Карл Малоун. Това е повод за дискусии в пресата, тъй като четирима бъдещи членове на Залата на славата не могат да съжителстват по най-добрия начин. Всъщност резултатите на Шак спадат значително (21 точки на мач), но отборът достига плейофите и печели убедително първата серия, преминава не без затруднения през другите две и за трети път през последните четири години достига финалите на НБА. Срещу тях са Детройт Пистънс, които благодарение на дуото Чаунси Билупс-Бен Уолъс разгромяват Лейкърс с 4-1.
Шакил в Маями, ново приключение с Уейд
Шакил е уморен от всички спорове в съблекалнята и с трансфер, в който участват Ламар Одом, Карон Бътлър и Брайън Грант, пристига в Маями. Той е посрещнат като истински крал и веднага се сприятелява с другата звезда на отбора, Дуейн Уейд. В плейофите резултатите са по-слаби, но първият кръг е преминат с лекота, във втория кръг Хийт се изправят срещу Пистънс, Маями води с 3-2, но в двата мачпойнта Уейд отсъства, така че Детройт се възползва и печели серията с 4-3.
Реваншът идва в плейофите на следващата година, 2006. Във финалите на конференцията Пистънс не успяват да опазят О’Нийл и отборът от Флорида печели серията. Във финалите Хийт се изправят срещу Далас Маверикс на Дирк Новицки. Серията завършва с победа на Маями с 4-2, с голямо обрат след 2 загубени и 0 спечелени мача. Решаваща роля има Уейд, който получава титлата MVP.
Последни отбори и оттегляне
Сезонът 2006/2007 започва зле за Хийт с контузията на О’Нийл. В началото на 2007 г. отборът преминава през период на хаос, но след това се възстановява и достига плейофите, където обаче е отстранен от Чикаго Булс с 4-0. Следващата година е почти копие на предходната, стартът е ужасен (0-8), а през декември “Дизелът” получава контузия в бедрото и напуска отбора за един месец. На 21 февруари 2008 г. Хийт разменят Шакил О’Нийл с Финикс Сънс в замяна на Шон Марион и Маркъс Банкс. С Шакил Сънс променят структурата си и стават по-бавни, но по-конкурентни, особено с оглед на плейофите.
При пристигането си във Финикс той се самопровъзгласява за „The Big Cactus” (Големият кактус) и след период на адаптация започва да постига добри резултати (разбира се, не като в златните си години в Лейкърс): 13 точки и 11 борби средно на мач. С него в отбора, Финикс успява да спечели седем поредни мача в редовния сезон, но остават много съмнения относно включването му. Тези съмнения се потвърждават в плейофите, където Сънс се срещат със Сан Антонио Спърс и отпадат в още в първия кръг с категоричното 4-1.
Шак остава в Аризона и през сезон 2008/2009 и отново е избран за All-Star Game 2009, след като пропуска „Мача на звездите” през 2008 г., прекъсвайки серия от 14 поредни селекции, но отборът пропуска плейофите през 2009 г. с малко, завършвайки на девето място в Западната конференция.
През извънсезонния период О’Нийл е продаден на Кливланд Кавалиърс в замяна на Александър Павлович, Бен Уолъс и втори избор в драфта през 2009 г. В Охайо той се присъединява към суперзвездата ЛеБрон Джеймс. Благодарение на самия Джеймс Кавс печелят Централната дивизия с рекорд от 61-21. О’Нийл запазва средния си брой точки в двуцифрени стойности, 12, същият, който поддържа и по време на плейофите. “Големият човек” се възстановява от контузия няколко дни преди началото на постсезона и се завръща в мач 1 от серията срещу Булс. Кливланд побеждава Чикаго с 4-1 в първия кръг, но е елиминиран във втория кръг от Бостън Селтикс с 4-2.
На 4 август 2010 г. О’Нийл подписва двугодишен договор с Бостън Селтикс на минимална заплата, но играе само 36 мача и на 1 юни 2011 г. чрез Twitter обявява оттеглянето си.
Големият Шак извън паркета
През септември 2013 г. той купува дял от Sacramento Kings, като става един от съсобствениците на франчайза от NBA. Оттогава отборът често е наричан „Shaqcramento“ заради приликата между прякора на О’Нийл и калифорнийския отбор.
От 2011 г. Шакил е един от водещите, заедно с презентатора Ерни Джонсън и коментаторите, бивши звезди на НБА Кени Смит и Чарлз Баркли, на известното предаване Inside the NBA, излъчвано по TNT. В рамките на предаването, освен че участва като коментатор в различни дебати, той води рубриката „Shaqtin’ a Fool”, която благодарение на разпространението си в интернет бързо става много популярна. О’Нийл избира и коментира петте най-забавни играчи от мачовете на НБА за седмицата.
С 28 590 отбелязани точки, Шакил О’Нийл заема шесто място сред играчите с най-много точки в историята на НБА. Той определено е един от най-силните играчи от 90-те и 2000-те години и най-вероятно в бъдеще ще бъде включен в Залата на славата „Наисмит” в Спрингфийлд, Масачузетс, сред най-добрите играчи на всички времена.
Източник: nbapassion.com
Кадър: youtube.com
