Ако сте изпуснали финала на „Traitors: Игра на предатели“, то победителите участници в шоуто, след интересен обрат, са Даниел Петканов, Георги Коджабашев, Ева Веселинова и Глория Петкова.
Изненада, няма да говорим за това кой и как точно е победил в последния решаващ епизод на Трейтърс. Ще се върнем на победителите в края.
Тук ще покажем друга, по-голяма интрига: дали самото предаване не победи в една гигантска битка кое реалити шоу печели класацията за най-класно реалити в България. За нас „Предатели“ или „Traitors: Игра на предатели“ се пребори в тази най-тежка класация кое е най-доброто реалити шоу стъпвало в България.
Даваме 10 причини за това как Traitors изпъкна пред конкуренцията, още с първото си стъпване на родната сцена. Подчертаваме, че сравняваме само реалити формати, показвани в България. Критериите, които ни водят, са: зрителят да бъде провокиран, а любопитството му хранено постепенно, но до края. Важни са и разнообразието, тайнствеността и участниците, които да могат да захранват сюжета дългосрочно. Ключови са и развитието на наратива, непредсказуемостта и разбира се опаковането на продукта. Не пропускаме и съвременния приоритет зрителят да чувства ангажираност на своите разум и емоция, да се поставя лесно на мястото на участниците и да счита, че прави свои открития, докато тече процесът…
И така, ще изброим това, което прави „Traitors: Игра на предатели“ номер 1, без да споменаваме конкурентите поименно.
- В Трейтърс интригата е истинска и до края. Интригата не е само по отношение на това кой ще победи, а е многопластова и касае много хора. Победата тук не е просто победа, не е само парична печалба и някак не касае само участниците, но дава нещо и на публиката. Зрителят се идентифицира с победата на някаква мисия, подход, идея.
- Предсказуемостта е голямата слабост на повечето реалити формати. Техните финали са болезнено и безкрайно предсказуеми, което ги прави и обидно скучни. В Трейтърс всичко е различно, точно непредсказуемостта съществува докрай и това изправя на нокти и най-преситения зрител.
- Игрите и предизвикателствата на „Предатели“, които съпътстват основната линия, са разнообразни и блазнещи. Основна слабост при конкурентите е, че повечето игри във всеки нов епизод са повече или по-малко повторение на нещо от преди или лека модификация на предходна игра. В Трейтърс всичко е различно и подхранва интереса постоянно.
- Повечето шоу програми вече показват отлично ниво на поддръжката, представянето, заснемането, това може само да радва българския зрител. Но опаковката на „Traitors: Игра на предатели“ е отново от друго ниво. Предаването има забележително детайлна презентация, опаковката е приятна, добре обмислена и най-важното – потапя всички в играта, което е несравнимо спрямо другите реалити формати.
- От медията се бяха погрижили и за най-важното: допълнителната поддръжка на основното предаване, чрез идеята „Маските падат“. Това се правеше в началото на реалити вълната в България, но бе изоставено поради изтъркване и бездарност. БТВ възстанови тази идея, но ѝ вдъхна нов живот.
- Трейтърс е напред и с доверието, което провокира и показва. Ето нещо, което почти не забелязваме другаде: продуцентско доверие в интелекта на зрителя. Знаем продуцентската максима, че никой продуцент не е обеднял от подценяване на зрителя. Точно обратното – обедняват продуцентите надценили зрителя. Тази отчаяно цинична максима е надскочена в Трейтърс. Тук на зрителя не се подсказва елементарно, не бива воден по най-разбираемата и лесна нишка, не му се спестява най-трудното, най-интересното и фино.
- На такова доверие към зрителя подобава да се отговори с насрещно доверие, защото това наистина е най-добрият стъпвал в България реалити формат. С доверието е свързан и факторът справедливост, който е все по-важен за публиката. И наистина, форматът за „предатели“ показва несравнимо спрямо другите шоу формати одобрение, липса на критика за справедливостта в него. Това значи и че рано или късно доверието ще се превърне и в масовост на гледаемостта, защото доверието не остава незабелязано.
- Кастингът на Трейтърс е отлично съчетание между разнообразни по характер, енергия, социална тежест участници, които не се покриват, а се допълват. Няма го и типичното и зле прикрито режисьорско намесване “Елате сега точно тук и си приказвайте по ето това, но уж непринудено”…
- Самите участници показаха, че смятат това шоу за несравнимо, че се усещат интелектуално и физически предизвикани и че действието им държи любопитството докрай. Това рядко се случва, като обичайно за форматите интересът се запазва само у лидерите в играта, а след началния ентусиазъм останалите просто вяло дочакват своето излизане. В Трейтърс е друга ситуацията и зрителите интуитивно го усещат.
- И най-важното. В първия сезон на Traitors в България успяхме да видим нещо рядко и то представено без провокации и пошлост: популярни личности претърпяха небивала трансформация: силните станаха слаби, слабите – силни. Няма да коментираме това, оставяме на вашите интерпретации…
Има още много причини да отличим „Traitors: Игра на предатели“ като изненадващия победител във войната на реалити форматите у нас, но ще оставим и на вас да допълните причините или да оспорите оценката ни.
Що се отнася до фактическите победители в първия сезон на Traitors България, то те спечелиха също благодарение на взаимното доверие, което изградиха – постепенно, с жестове и самонадмогване. Това беше изключително за гледане и съпреживяване. Това бе и добър урок на фона на безкрайните ни обществени и битови неплодотворни пререкания и подозрителност. А какво по-добро може да даде едно шоу, ако се превърне в наръчник за личностно развитие и справяне в реалния живот.
