Има едни хора, за които като започнеш да говориш… и не ти се иска да спираш. Димитър Пенев е точно такъв.
И напоследък най-живите истории за него идват от едно неочаквано място – интервютата на Бойко Борисов. Не като официални изказвания, а като спомени, в които той буквално пресъздава как Пенев е говорил.
„Чичо Митко щеше да е царят на TikTok“
Наскоро във Велико Търново Борисов си спомни за него с една реплика, която първо звучи като шега:
„Щеше да е царят на TikTok.“
И ако се замислим – всъщност е точно така. Не защото Пената е търсел внимание, а защото вниманието само го намираше.
Историята, която Борисов разказва за Димитър Пенев
Борисов преразказва директно думите на Пенев – ползвайки като основа тяхното близко познанство.
Например тази:
„Казваше ми: ‘Жените харесват потни футболисти… а аз не мога да се изпотя… като дойде друг отбор на „Армията“, ги натиквахме в тяхното поле и при мен никой не идва. Отивам на полувремето да се напръскам с вода, за да изглеждам потен‘.“
Това не е просто анекдот. Това е глас, който се чува – не само защото идва от политик, а защото звучи аветентично…та кой би могъл да подправи Пената!? Точно затова Димитър Пенев беше автентичен – защото е невъзможно да го преразкажеш. Можеш само да го цитираш.
„Абе, защо говориш така…“ – стилът на Пенев
В едно от дългите си интервюта, с които в последно време набра популярност, Борисов разказва и друг момент от разговорите им – как го е питал защо говори по този начин, който често кара хората да го подценяват. В един момент от тези разговори Борисов стига и до нещо, което много хора са си мислели, но рядко се казва на глас. Че начинът, по който Пенев говореше, често караше околните да го подценяват.
Не защото нямаше какво да каже – а защото го казваше по свой начин.
Тук идва интересното: в спомените на Борисов това не звучи като слабост, а като част от чара му. Като нещо, което първо те разсмива… и после те кара да се замислиш дали всъщност не е казал всичко съвсем точно.
Спомен, а не портрет
Прави впечатление нещо много типично човешко. Когато Борисов говори за Пенев, не го описва отвън. Не прави „портрет“.
По-скоро го връща в стаята – с думите му, с интонацията му, с начина, по който е разказвал.
„Бяхме близки… идваше ми на гости.“ – твърди Борисов.
И това може би обяснява защо историите звучат живо.
Пената – човекът, който говореше по свой начин
Когато слушаш тези разкази, започваш да разбираш нещо просто:
Пенев не говореше „странно“.
Пенев говореше като Пенев.
И точно затова хората или го усещаха веднага… или им трябваше време.
И понеже няма как без тях – култовите реплики на Пената
Някои от онези негови „бързи“ реплики, които звучат като парадокс, но остават:
„Ние ги бием, ама трябва да внимаваме.“
„Те са по-слаби от нас, ама са силни.“
„Като вкараме гол, ще стане по-лесно.“
„Футболът е проста игра, ама не е лесна.“
„Топката е кръгла, всичко става.“
И накрая:
Може би най-хубавото в тези истории е, че не звучат като разказ за Пенев.
Звучат като разказ с Пенев.
Защото когато някой започне да го цитира… той пак е там.
