*Снимка: https://www.shutterstock.com/
Паоло Малдини е икона на италианския и световния футбол с изключителна кариера, продължила повече от две десетилетия. Многократен шампион, той е един от последните символи на италианския футбол, капитан с главно „К“, уважаван дори от най-големите си съперници на терена и от феновете на отборите-конкуренти в Италия и Европа.
След като спечели всичко на терена, особено с екипа на Милан, Паоло Малдини започна кариера като директор, отново в червено-червено, а шампионската титла от 2022 г. вече е негова гордост. Но нека прегледаме заедно неговата изключителна кариера.
Историята на Паоло Малдини
Роден на 26 юни 1968 г. в Милано, Малдини произхожда от семейство с дълбоки корени във футбола. Баща му, Чезаре Малдини, е бил известен футболист, а по-късно и прочут треньор. Паоло започва да играе футбол още като млад, следвайки стъпките на баща си.
Професионалната му кариера започва през 1985 г., когато на 16-годишна възраст се присъединява към отбора на Милан, клуб, в който прекарва цялата си кариера. Дебютира в Серия А през 1985 г. и играе за Милан до 2009 г., превръщайки се в един от най-емблематичните и уважавани играчи в историята на клуба.
Снабден с техника, която е по-съвременна и по-добра от тази на времето, в което е играл, Малдини е бил изключително гъвкав играч, удължавайки с много години кариерата си, започнала като защитник, за да премине след това в центъра на отбраната.
Сред най-важните му трофеи са седем титли на шампион на Италия и пет Шампионски лиги. Той е представлявал и италианския национален отбор в много международни състезания.
Кариерата на Паоло Малдини в Милан
Почти 25 години в първия отбор сред професионалистите, винаги с едни и същи цветове. Историята на Паоло Малдини е от онези, които спокойно могат да се превърнат в холивудски филм заради емоциите, които е преживял и е накарал да преживеят феновете на Милан, част от една семейна история на успеха, започнала с баща му Чезаре в същия клуб.
Дебютът
Паоло Малдини свързва футболната си кариера с Милан, отбора на родния си град, от дебюта си на проби през септември 1978 г. до 2009 г. По стъпките на баща си Чезаре, той се превръща в икона на клуба „росонери”. На 20 януари 1985 г., на едва 16-годишна възраст, той дебютира в Серия А срещу Удинезе, като веднага демонстрира естествения си талант. С течение на времето той укрепва ролята си като ляв бек, като използва по най-добрия начин атлетичните си качества, а в последните години от кариерата си се мести в центъра на отбраната.
Периодът с Ариго Саки
С пристигането на Ариго Саки, Малдини започва да печели трофеи. През 1987-1988 г. Милан става шампион на Италия, а през следващата година печели и Купата на Европейските Шампиони (сега позната като Шампионска Лига). Малдини е постоянна фигура в отбраната на „росонерите“, млад, но вече опитен. През 1989 г. Милан печели Суперкупата на Италия и започва серия от европейски триумфи, като през 1990 г. се утвърждава като европейски шампион. Въпреки някои трудни моменти, като дисквалификацията от европейските турнири, Малдини остава стълб на Милан.
Годините с Фабио Капело
Дори по време на периода под ръководството на Капело, Малдини продължава да се отличава, допринасяйки за спечелването на шампионата през 1991-1992 г. и за финала на Шампионската лига през 1993-1994 г. Въпреки загубата на финала срещу Аякс през 1995 г., Малдини доказва своята стойност като защитник и лидер.
След като наследява капитанската лента от Франко Барези през 1997 г., Малдини води Милан до спечелването на шампионата през 1999 г., отбелязвайки нова страница в кариерата си и в историята на клуба. Въпреки няколко по-слаби сезона, Малдини продължава да бъде водеща фигура за Милан, доказвайки своята отдаденост и лидерски качества.
На върха на света с Анчелоти
Под ръководството на Анчелоти Малдини преживя още един успешен период, печелейки Шампионската лига през 2003 и 2007 г. и ставайки вторият най-възрастен играч, вдигнал трофея. Той продължи да води Милан както на терена, така и като капитан, демонстрирайки изключителна издръжливост и отдаденост.
Национален отбор
Колкото успешна е кариерата му в Милан, толкова нещастна е любовната история между Паоло Малдини и италианския национален отбор по футбол, с който емблематичният номер 3 никога не е вдигал трофеи, макар че на няколко пъти е бил близо до това.
Дебютът му в националния отбор е през 1988 г., като участва като титуляр в Евро 1988, където отборът отпада на полуфинала от СССР. Световното първенство през 1990 г. също завършва на полуфинал, на трето място пред италианската публика, но през 1994 г. Паоло Малдини е близо до Световната купа, губейки на финала от Бразилия след дузпи.
На Световното първенство във Франция през 1998 г., под ръководството на баща му Чезаре, Италия отпада на четвъртфиналите от Франция след дузпи, а през 2000 г. на Европейското първенство Франция печели финала срещу „адзурите” със „Златен гол” на Трезеге в продълженията.
След като се сбогува с Италия след Световното първенство през 2002 г., когато отборът отпада от Южна Корея на осминафиналите, Малдини отказва поканата на Марчело Липи да се върне в националния тим за Световното първенство през 2006 г., което Италия печели в Германия.
Кариерата на Паоло Малдини в цифри
Кариерата на капитан Малдини в цифри:
| Отбор | Мачове | Голове |
| Милан | 902 | 33 |
| Италия | 126 | 7 |
Какво прави днес Паоло Малдини?
След като се оттегли от футбола през 2009 г., съпроводено с полемика срещу най-запалените фенове на Милан, Паоло Малдини прекара няколко години далеч от футбола, чакайки подходящата оферта, за да се завърне като главен герой и да напише важни страници от историята на „росонерите”, но в друга роля.
След като отхвърли първата мениджърска позиция, предложена му от китайските собственици, които придобиха Милан от Берлускони, Паоло Малдини стана технически директор на „росонерите” през август 2018 г., девет години след напускането си от Миланело, избран от новия собственик.
Като директор печели Скудето 2021/22, но през лятото на 2023 г. е уволнен поради различия с собствениците относно управлението на клуба и бъдещите амбиции.
