Твоят робот не е секси като моя! Да, но моят може да…
🔻Каква е твоята дефиниция за любов?
🔻Идва ли края на „боли ме главата“?
🔻Намерихме ли с AI и AGI пролука в стената на този скучен, взискателен свят?
В предишната статия попитахме „Ако ИИ същество е партньорът на мечтите ти, ще оставиш ли реалния?“
Ще се влюбваме ли в AI, в създаден изкуствено партньор, скоро? Подобен въпрос разглежда и епизодът „Hotel Reverie“ от 7 сезон на сериала „Black Mirror“.
Във филма човекът и репликата изграждат пълноценни отношения, не усещат емоционална липса. Главната героиня се потапя в симулацията и получава от човекоподобното същество отношенията и любовта, които е търсила, дори трудно преодолява желанието си да остане завинаги във виртуалния свят на фантазиите. Тя е готова да сложи новата истина на мястото на старата, без да страда коя от тях се нарича „изкуствена“. Героинята осъзнава, че в реалния свят тя също се сблъсква с регулации, алгоритъм, диктуване на репликите, режисиране, че познатият свят също е доста фалшив свят, затова може да изберем най-доброто за вътрешния си свят.
Според нас също е напълно възможно да възникне любов между човек и изкуствено същество, ако то задоволява нашите персонални мечти и очаквания. Това ще създаде и много предизвикателства пред хората, като това ще може ли човешкият партньор успешно да се конкурира с изкуствения партньор. Физическите предимства ще бъдат трудно преодолими – ще имаме партньор с предпочитани точно от нас физически параметри, освен това изкуственото същество няма да старее (или ще узрява в темпо, което ние предпочитаме). От изкуствения партньор ще получаваме повече, отколкото от действителността. Представете си да имате партньор с интереси и интелектуално ниво подходящи точно за нас, с нужните ви на този етап от живота тонус, настроение, насърчение, подкрепа, хумор и т.н. Срещу такъв идеален спътник трудно ще се състезава реален човек, но за сърцето на човек, когото харесаме и ние трудно ще конкурираме изкуствено създадено същество.
Определено с времето технологията ще направи всички характеристики да могат да се настройват, да позволяват фини корекции. Така няма да ставаме заложници на предишни свои решения и предпочитания. Ако в началото сме търсили по-отзивчив партньор, след десетилетие може да предпочитаме повече дискутиращ, дори спорещ с нас партньор. Ако в началото сме търсели партньор с повече спортни или туристически интереси, в бъдеще можем да го настроим повече към духовно любопитство, пасивна съзерцателност, медитации и т.н.
Отиваме в сърцевината на въпроса
Такава индустрия ще възникне със сигурност, защото отчуждението и човешката самота са повсеместни и настоятелно притискат обществото. Без да навлизаме във философски анализи на явлението, неоспоримо е, че хората са едновременно силно социални, но и егоцентрични същества. Трудно преодоляват своите граници, трудно отдават себе си на друго същество, имат много и основателни страхове свързани с другите хора и тяхната лоялност. Дълготрайната връзка е високорискова инвестиция. Конкуренцията за партньор е изострена, енергоемка и хората все по-често приемат, че не си струва дългото време на влагане. Хората не искат да се променят, да контролират себе си във високи степени, за да отговарят на чуждите изисквания, но това не им пречи самите те да имат нарастващо високи изисквания и претенции към другите хора, за да ги допуснат или задържат в живота си. Това все повече се превръща в нерешим ребус и появата на човекоподобни същества с изкуствен интелект изглежда като щастливо решение.
Изкуственият партньор не носи постоянни разочарования, предателства, отегчение. Документират се все повече признания на хора от цял свят изградили емоционални и интимни връзки с изкуствени, виртуални същества, с хуманоидни кукли и роботи. И те са напълно наясно, че срещу тях не стои действителна личност. Хората демонстрират реални, силни чувства и любов, като я сравняват със свои бивши реални връзки. Вече има случаи на сватби на хора с генеративен чат бот, виртуални и изкуствени същества и асистенти. Надига се дори недоволство, че държавите не признават юридически церемониите, въпреки значимостта на тази връзка за хората. А все още сме в началото на процеса и ИИ и технологиите за симулиране на човешка тъкан не са показали и половината от възможностите си.
Това „решение“ обаче не е ли твърде изкривено, няма ли то да засили отчуждението между хората, с фалшива близост да наруши междуполовото общуване? Ще започнат ли хората да предпочитат да бъдат с персонално калибрирания си ИИ партньор, който удовлетворява напълно изискванията им, вместо да хабят енергия и нерви за реален?
Може ли да развият хората истинска любов към изкуствено същество?
Възможно е по много причини – ние сме емоционални същества, а когато емоциите ни са добре захранвани, изграждаме трайна връзка. Когато дълго време получаваме добро отношение, уважение, поток на удоволствие, когато привикнем към нечия компания, маниер, състояния, неусетно започваме да изграждаме и по-висши форми на взаимоотношения.
Любовта обаче е висша форма на привързаност, не е ли прекалено да я намесваме и нея? Любовта олицетворява висши духовни преживявания, но все пак е чувство, при това зависимо от въображението и нерационалната природа. Нищо няма да попречи, ако за сетивата и ума ни едно същество изглежда убедително като цялостна личност, с времето у нас да се развият красиви представи, висша комуникация, хуманна необходимост, човешка радост… Може да се развие една обща хармония, единство, които упояващо да ни пристрастят и да се превърнат в любов. Умът ни няма хилядолетен тренинг да различава изкуствените, от „естествените“ сложни ментално-физически стимули, затова подобието му е достатъчно, за да се задейства. За въображението ни пък не е трудно да надхвърли рационалните бариери и така ще получаваме повече, отколкото виждаме, ще преодоляваме действието на рационалния скептицизъм. Адаптивният ни рефлекс няма да разпознава отношенията с AI и AGI като риск, а като предимство и благо, следователно бързо ще бъдат преодолявани всички наши задръжки.
Неудобният въпрос тук не е дали изкуственото същество ще може да даде на човека онова пълнокръвно усещане, което може да даде реалният партньор! Неудобният въпрос пред бъдещия свят е дали човекът ще може да дава такава любов, каквато ще създава изкуственото същество! Може ли реалният човек да дава такъв широк, разнообразен пакет задоволяващ човешките предпочитания, както ще може изкуственият партньор? Досега човек се радваше, когато партньорът му отговаря на две-три предпочитания, а сега човек ще може да има партньор, който отговаря на десетки желания! Новият вид отношения ще се изграждат трайно и наситено и без обичайните спадове и разочарования. Да, при много хора временното неудовлетворение от живия партньор, дори скандалите, са нещо като подправка в ястието, но това театрално предимство винаги се изчерпва и не може да се мери с алтернативата.
На финала да обобщим безпристрастно и честно:
Докато човек се бори с реалността и нейните ограничения, открива отворена врата в тази реалност, която някои наричат „фантазия„, а нуждаещите се хора я наричат „спасение„. Справедливо ли е да оспорваме правото на хората да виждат ново измерение в тежкия триизмерен свят, ако дори науката не им дава утешителен смисъл, а религиите винаги поставят условието „смърт“, за да получим достъп до техните обещания?
____
Автори: Ралица Атанасова, UX expert / д-р Иван Сапунджиев, философия & етика
