🔻 Ако машината може да генерира новини за пет секунди, какво остава за журналиста?
🔻 Как журналистиката защитава своята стойност?
Mоже би истинската цел на журналистиката вече не е просто да отразява, а да доказва, че има смисъл да бъде правена от хора.
Скрийншотът от сайта на национална медия (bTV) с AI генериран текст, подаден в ефир като „новина“, не е просто повод за подигравки. Той е малка, но много ясна симптоматика: когато журналистиката се превърне в промптинг, доверието започва да изчезва с тревожна скорост.
Нека бъдем честни: машината може да напише изречение. Машината може да форматира заглавие. Машината може да „оптимизира за социалки“. Но машината не носи отговорност. И от това идва цялата сатира на ситуацията – когато национална медия завършва новината с “Мога да направя и съкратен вариант за социалните мрежи” в текст за глобална дипломация, сме свидетели не на гаф, а на унищожаване на доверието.
А за тези, които ще възразят – ще отговорим:
Да, никоя медия не е обедняла, подценявайки аудиторията си. Затова аргументи като „ всички правят така“ и въпроси „какъв толкова е гафа“, са само отсъствие на самоуважение и потвърждаване на максимата.
Каква е целта на журналистиката?
Този въпрос може да се разгледа в няколко измерения:
- Нормативна цел – това, което трябва да прави: информира вярно, контролира властта, дава платформа за обществен дебат.
- Фактическа цел – това, което реално се случва: гонене на рейтинг, обслужване на интереси, поддържане на определени идеологии.
- Философска перспектива – журналистиката сама по себе си няма цел, а е инструмент. Целта винаги идва отвън – от обществото, собствениците, политиката или пазара.
Да, класическият идеал е тя да отразява реалните събития неутрално. Но реалността е такава, че:
- почти никоя медия не отразява всички събития;
- почти винаги има икономически, политически или идеологически интереси;
- а сега имаме и нов играч – алгоритъмът, който носи бързина, но не и критична преценка.
Кой държи инструмента?
Журналистиката не е само инструмент. Тя е инструмент с история, правила и обществена функция. Но ако приемем, че журналистиката е инструмент, следващият въпрос е – кой го държи?
- Собствениците, които искат трафик и приход?
- Редакцията, която пести от време?
- Публиката, която иска лесно смилаеми истории?
- Или вече – алгоритъмът, който дава скорост, но няма морал?
Някога пееха “Video killed the radio star”.
Историята се повтаря: първо видео убива радиото, после AI ще убие журналистиката – ако тя не избере качеството пред бързината.
Ако журналистиката не се придържа към анализ и стойност, песента ще се пренапише: “AI killed the TV star” 🙂
Иронията и клишето в едно
Най-голямата ирония е, че в името на ефективността се жертва аргументът защо журналистиката изобщо има място в обществото. Ако машината може да генерира новини за пет секунди, какво остава за човека/журналиста? Остава критичната преценка, контекстът, емпатията към засегнатите и готовността да се влезе в конфликт – неща, които не се измерват в кликове.
Крайната дума винаги трябва да е човешка. ИИ е инструмент, но качеството и етиката са въпрос на избор.
