„И когато почувстваш тази топлина, светът е в краката ти. Никой не може да те спре, ако наистина го искаш. Просто открадни участта си от ръцете на съдбата.“
През лятото на 1998 г. по радиото се въртеше песента „La copa de la vida“ на Рики Мартин. И точно както гласи този куплет от песента, една вечер, един английски младеж, току-що навършил пълнолетие, взе съдбата си в свои ръце пред очите на целия свят с един от най-красивите и емблематични голове в историята на световните първенства по футбол. Истинско прозрение. Мълния от ясно небе. Изглеждаше като началото на блестяща приказка с вече написан щастлив край. В крайна сметка приказката се сбъдна, но в най-хубавия момент, в средата на историята, събитията взеха неочакван обрат и финалът се оказа горчив, несправедлив. Това е историята на Майкъл Оуен, предопределеният да стане най-великият в английския футбол, а вместо това беше „само“ фантастичен нападател за няколко години.
Голът на живота, “Златното момче се разкрива пред света
Сент Етиен, стадион „Жофроа Гишар“, 30 юни 1998 г. Осминафинали на Световното първенство във Франция. Срещу Англия и Аржентина. Двата големи съперника, и двата добре подготвени да стигнат далеч в състезанието, са на равенство 1:1. Голмайстори, и двамата от дузпи, са Батистута и Шиърър. Разбира се, двамата легендарни нападатели са най-очакваните в този мач. 16-та минута на първото полувреме. Това е точният момент, в който животът на този младеж с усмивката на добро момче ще се промени завинаги. Английската защита отблъсква атака на противниците, топката стига до Бекъм, който от своята половина на терена вдига глава и подава дълбоко към Оуен. Контрол с петата, за да избегне намесата на Шамо, бърз спринт от тридесет метра, заобикаля Айала като кегла, силен десен удар под напречната греда, който поразява Роа. Това е невероятен гол. Един момент, застинал във времето, който ще се помни завинаги. Роди се звезда. Чудото отвъд Ламанша се разкри пред света. В съзвездието на това световно първенство, в което блестят звездите на Зидан, Роналдо, Виери и Батистута, от този момент нататък има място и за този слаб младеж с чисто лице, който когато тича, изглежда като че лети леко.
„Вероятно този гол промени живота ми”
В родината си и за специалистите обаче този млад нападател по това време е всичко друго, но не и непознат. На едва 18 години и половина, той вече има 46 мача и 24 гола в първенството и купата. Отбелязал е гол при дебюта си в националните отбори до 15, до 16 и до 18 години. Няколко месеца преди световното първенство той беше най-младият дебютант и най-младият голмайстор в националния отбор. С една дума, имаме пред себе си истински избраник.
Началото и рекордите, счупени на младежко ниво
Майкъл Джеймс Оуен е роден на 14 декември 1979 г. в Честър, английски град в графство Чешир, близо до Уелс. Той е третото от четирите деца на Тери Оуен, скромен нападател в английските по-ниски дивизии. Баща му винаги е насърчавал Майкъл, братята му Тери Джуниър и Андрю и сестра му Карън да се занимават със спорт. Малкият Майкъл пробва бокса, но само след една година на Тери става ясно, че именно това крехко дете ще последва стъпките му в света на футбола. На 8 години започва да играе в училищното първенство за деца под 11 години с Deeside Area Prymary School. Поради слабата му физика, майка му Жанет е принудена неколкократно да подписва документ, удостоверяващ действителната му възраст. Майкъл се състезава в продължение на три години с деца, по-големи от него, но техническото му превъзходство е смайващо. През 1988 г. той дори отбелязва 92 гола в първенството на Северен Уелс. Така той разбива рекорда, принадлежащ на Иън Ръш (79 гола), който преди да стане легенда на Ливърпул, дебютира в Трета дивизия именно с екипа на Честър. В коя година? През 1979 г., годината, в която се ражда Оуен. Игри на съдбата.
На дванадесет години Майкъл е на възраст, на която може да подпише училищен договор с младежки отбор, който да се грижи и за образованието му. Момчето е фен на Евертън, където е израснал баща му и където играе неговият идол Гари Линекер. Както се случва понякога в такива случаи, “карамелите” обаче решават да не наемат младия Оуен. Кой тогава печели неговите спортни постижения? Очевидно Ливърпул, съперникът на Евертън в дербитата, точно там, където играе Ръш. Кариерата на Майкъл в младежките формации на „червените” е, разбира се, белязана от много голове. Голове, голове и още голове. Той надминава рекордите, поставени години по-рано от Роби Фаулър, който междувременно продължава да бележи голове и в първия отбор под трибуната „Коп”. През 1996 г. Оуен отбелязва решаващия гол във финала на младежкото първенство срещу Уест Хем на Франк Лампард и Рио Фърдинанд.
Дебютът в професионалния футбол и незабавното издигане в националния отбор
На 6 май 1997 г., на 17 години и почти пет месеца, Оуен дебютира с гол (както обикновено) в Премиър Лийг срещу Уимбълдън, в мач, който обаче Ливърпул губи с 2-1. Следващият сезон, 1997/98, е този, в който той окончателно се налага в титулярния състав. Фаулър започва да изпитва проблеми с по-чести контузии, както и с реализационния си процент. Контузиите на по-опитния нападател оставят полето свободно за този младеж, който без да се колебае се издига и на националната сцена. Спадът на единия съвпада с възхода на другия. В края на сезона роденият в Честър играч има 18 гола в 36 мача, към които се добавят 4 гола в Купата на Лигата и първият гол в международен турнир (отново при първото си участие!), отбелязан в Глазгоу в първия мач от 1/8-финалите на Купата на УЕФА срещу Селтик.
Същото се повтаря и в младежките национални отбори, в които Майкъл отбелязва многократно във всички представителни отбори. Страната все още е в спортен шок от провала на домакинството на Европейското първенство през 1996 г. Изглежда обаче, че е дошла вълна от млади таланти, готови да вдъхнат нов живот на националния отбор на трите лъва. До истински величия като Шиърър, Шерингам, Адамс, Сийман и вече утвърдените Инс, Кембъл и Невил, на футболната сцена се появяватДжерард, Бекъм, Лампард, Сколс, Рио Фердинанд, водени от кристалния талант на Оуен. Няколко месеца преди световното първенство във Франция, поданиците на кралицата имат нови надежди за реванш, благодарение и на своето “дете-чудо”.
Повиквателната на Майкъл за Франция ’98 е чиста формалност. На едва 18 години и половина, момчето заминава за френската експедиция като първа алтернатива на Теди Шерингам, за да играе редом с негово величество Алън Шиърър. Както е известно, и в този случай късметът не е на страната на англичаните. Тяхното участие приключва в осминафиналите срещу Аржентина, в деня на подвига на Оуен. За нападателя на „Ливърпул” обаче турнирът е повече от положителен. След първите два мача като резерва, с гол срещу Румъния, той играе като титуляр в третия и четвъртия мач, в който отбелязва прочутия гол срещу „албиселесте”. Шестнадесет години след „Божията ръка” и гола на века, футболна Англия е в краката му.
Златните години от 1998 до 2004: головете, трофеите и Златната топка
Следващите сезони са богати на голове и радости за момчето от Честър. За шест години той успява да вкара 134 гола, които стават 158 от началото на приключението му в първия отбор. Впечатляващо е колко редовно вкарва гол в важните мачове. Независимо дали става дума за национален или европейски турнир, когато има трофей за спечелване, Оуен почти винаги вкарва гол. Скорост, контрол над топката, силен и прецизен удар, хладнокръвие пред вратаря. Перфектна машина за голове, която противниковите защити се мъчат да спрат. От 1999 г. обаче започват да се появяват първите физически проблеми. Всеки път нападателят се възстановява и продължава да вкарва голове, така че никой не се притеснява особено.
Годината на окончателното му утвърждаване, тази, която трябва да се запомни, е 2001. На практика Ливърпул, под ръководството на Жерар Улие, печели всички състезания, в които участва, с изключение на Висшата лига. В шкафа с трофеи на „Анфийлд” се оказват пет купи: Купата на УЕФА, ФА Къп, Купата на Лигата, Суперкупата на Европа и Charity Shield. Малкият номер 10, станал абсолютен идол на феновете, е по-решаващ от всякога с голове, асистенции, спечелени дузпи или просто ангажирайки защитниците с блестящи спринтове.
Емблематичен е финалът за ФА Къп, игран срещу Арсенал, в който Оуен обръща резултата с два гола и носи успеха на своя отбор с 2-1.
Златната топка, получена през декември, е логичното следствие от постигнатото на терена. На 22 години Майкъл изпреварва играчи като Раул, Кан и Тоти. Изглежда като началото на неудържим възход.
Две седмици след победния мач срещу Арсенал, с екипа на националния отбор той отбелязва хеттрик срещу Германия, с което подпечатва сензационния резултат 1-5 като гост, който позволява на Англия да спечели билет за Световното първенство през 2002 г. Ето, връзката му с английския екип е изпълнена с възходи и падения. Головете падат, но в момента на голямото събитие отборът никога не успява да оправдае големите очаквания на феновете. Евро 2000 приключва още в груповата фаза, зад Португалия и Румъния. А през 2004 г. дузпите, отново срещу португалците, спират похода на Англия до четвъртфиналите. В турнира се откроява ново бебе-феномен, което вече е направило впечатление с Евертън: Уейн Руни, новото “златно момче” с мрачно лице, с лудо желание да разбие света. Междувременно се провежда световното първенство в Япония и Корея, което завършва за Англия на четвъртфиналите срещу Бразилия, бъдещия световен шампион. В паметта остава грешката на вратаря Сийман, който е преодолян от Роналдиньо от огромно разстояние.
Приключението в Мадрид: началото на упадъка
Междувременно, зад гърба на Оуен, други двама таланти от младежкия отбор се утвърждават на „Анфийлд“: Стивън Джерард и Джейми Карагър. Ливърпул започва да изгражда основата на отбора, който ще спечели Шампионската лига през 2005 г. с невероятния обрат срещу Милан. Но Оуен, разбира се, не може да знае това. Така че, когато през 2004 г. Флорентино Перес предлага да го вземе в Реал Мадрид, изборът изглежда прекалено лесен и момчето приема трансфера в бялата фланелка.
„Преди да замина, Карагър ми каза: „Но ти няма да играеш нито един мач, Роналдо ще играе, Раул ще играе“. Отговорът ми беше прост: „Но това е Реал Мадрид“.
Важно е да се спомене един факт, който вероятно малцина знаят. Агентите на играча заплашват, че няма да подпишат подновяване на договора на своя клиент, ако Ливърпул не се класира за следващия сезон на Шампионската лига. Тези лица са уволнени, а представителството на Майкъл преминава в ръцете на баща му. Но е твърде късно. Както често се случва, когато възникнат такива затруднения при подновяване на договор, Реал бързо се включва в началото на годината и получава съгласието на нападателя. Рафа Бенитес, който поема отбора през лятото, би искал да го задържи, но вече всичко е решено.
Да си извоюваш титулярно място в отбора на Галактикос обаче не е лесна задача, дори и за човек като Оуен. От три четвърти нагоре играят звезди като Роналдо, Раул, Зидан, Фиго, Бекъм. Така, Майкъл рядко излиза на терена от първата минута и често трябва да се задоволява с влизане през второто полувреме. Въпреки малкото игрово време, в края на сезона той има 16 гола в 45 мача, като се броят и тези за Купата на краля. Не е зле, но определено е под резултатите, постигнати в родината му. В края на сезона е пуснат за продажба. Ливърпул се опитва да го върне у дома, но решава да не изравни най-високата оферта, направена от Нюкасъл.
Завръщането в родината и окончателният залез
Както години по-рано в националния отбор, той отново се съюзява с легендата Шиърър, който поверява фланелката с номер 9 на този, който изглежда като негов наследник на Сейнт Джеймс Парк. Началото на приключението на Оуен със “свраките” е впечатляващо: 7 гола в първите 10 мача. Всичко изглежда да продължава оттам, където е било прекъснато година по-рано. Но всъщност това е началото на края. През декември идва първата от дълга поредица сериозни контузии – фрактура на метатарзалната кост. Завръща се през март и бързо се възстановява за предстоящото световно първенство в Германия. Тук, в мача със Швеция, се случва непоправимото: коляното му поддава и Майкъл се срива. От този момент нататък играчът, на който светът се е възхищавал, вече не съществува.
Сезон 2006/2007 е практически напълно провален. Той се завръща през пролетта, но трябва да се изчака началото на следващия шампионат, за да го видим отново да вкарва голове. Изминало е около година и половина от последния път. Все пак успява да достигне двуцифрено число (13), надминавайки 30 участия във всички състезания. Все пак изглежда, че е далеч от представянето, което показваше на „Анфийлд”. Причината е, че херния и разтягане на бедрото го забавят. Шампионатът 2008/2009 е още по-лош: отново физически проблеми и десет гола, които не са достатъчни, за да спасят Нюкасъл от изпадане в Чемпиъншип. В договора му е включена клауза, която му позволява да се върне в Ливърпул, но междувременно първият му отбор се е превърнал в европейски гранд и няма никакъв интерес да го връща в редиците си. Шампиони като Торес и Суарес са заменили бившото “златно момче” в статистиките и сърцата на феновете.
„Вече не бях същият. През последните шест-седем години от кариерата си се превърнах в това, което можех да бъда. Загубих всичко и мразех футбола. Не можех да дочакам да се оттегля.“
Оуен решава да не поднови договора си с Нюкасъл. Сър Алекс Фъргюсън се опитва да му даде шанс в последния си сезон в Манчестър, в който ролята на бившото „момче-чудо“ се свежда до тази на обикновен статист. Толкова очакваното възраждане не се случва, напротив: бедрата и слабините му не му дават почивка. През трите години, прекарани на „Олд Трафорд“, има само 51 мача и 17 гола, разпределени предимно в националните купи. В крайна сметка Майкъл печели една купа на лигата, две Charity Shield и онази Premier League, която никога не е печелил с „Ливърпул“. Много слаба утеха, предвид мрака, който бележи последните сезони. Прекарва последната си година, напълно анонимно, в Стоук Сити, където на практика удължава агонията си. Само 9 мача и едва един гол, преди да сложи край на кариерата си през май 2013 г., на едва 33 години и половина.
За всички футболни фенове Оуен завинаги ще остане усмихнатото момче, което тичаше като вятъра и очарова света с този сензационен гол срещу Аржентина. Това е образ, запечатан във времето, който прави играча безсмъртен. За феновете на Ливърпул? Това е тема на един съвсем различен разговор…
Кадри: Youtube.com
