*Снимка: https://www.shutterstock.com/
Много футболисти достигат до големия етап. Аржентинската звезда Лионел Меси, португалският нападател Кристиано Роналдо и т.н. Но само малцина от тях успяват да спечелят сърцата на хората по начина, по който го направи Роналдиньо Гаучо. От улиците на Бразилия до най-емблематичните стадиони на Земята, Диньо имаше живот и кариера, пълни с възходи и падения.
От вкуса на върховната слава с националния отбор до незадоволителния край на блестящата си кариера, бразилският плеймейкър винаги е имал причина да се усмихва, независимо от момента. И е накарал милиони фенове да се усмихват също.
В края на краищата, футболът е създаден специално за жонгльорите, тези, които са на „ти“ с топката. Тези, които имат нещо повече с краката си, с ума си, които са способни да възхитят публиката с едно-единствено действие, което в очите на другите е цял спектакъл.
През годините Бразилия е произвела много големи таланти от тази гледна точка, които се отличават с изобретателност и понякога дори с безразсъдство. В много случаи геният върви ръка за ръка с безгрижността, обгърната от безпринципност.
Един от ярките примери за това е фигурата на Роналдиньо. Той е истински жонгльор с топката между краката и безспорно един от най-силните играчи на поколението от 90-те години, та дори и поколението от следващото десетилетие.
Един от онези, на които беше трудно, ако не и невъзможно, да се отнеме топката, сякаш беше залепена за краката му. Футболната му биография е химн на историята на футболиста, жаден да разпери криле колкото се може по-скоро. И той успя.
Роналдиньо в Гремио
Роналдо де Асис Морейра, по-известен като Роналдиньо, е роден в Порто Алегре на 21 март 1980 г. в много скромно семейство.
Прекарва детството си в квартал Вила Нова в Порто Алегре, а баща му, работник в корабостроителница, умира от инфаркт, когато детето е само на 8 години. Още от малък се забелязва, че той има нещо повече. Има много видеоклипове от детството му, от които вече си личи, че има талант за футбола.
Трябва да се каже, че произходът на прякора му се дължи главно на съвпадението с друг Роналдо – Феномена, в Бразилия през 1999 г., годината, в която дебютира в националния отбор. Страстта към истинския Роналдо (не Кристиано), води до това, че получава този прякор.
Преминавайки към професионалния футбол, дебютът на младия Роналдиньо е в бразилското първенство – в Гремио. Това става през 1998 г.
Година по-късно печели първия си трофей в кариерата си и веднага показва изключителните си качества на феноменален футболист.
Съотношението между мачовете и отбелязаните голове (около 21 от 44) говори много в този смисъл и след около четири години в Бразилия, на едва 21 години, през януари 2001 г. е закупен от ПСЖ.
Роналдиньо в ПСЖ
През 2001 г. Роналдиньо окончателно се налага и поема към Европа, преминавайки във френския ПСЖ. Тогава отборът все още не е този, който познаваме днес, един от най-добрите в Европа, но Роналдиньо е безспорно най-добрият във френското първенство. Удовлетворението обаче е малко и той никога не успява да доведе отбора си до класиране и спечелване на европейските турнири, което е минималната цел за всеки сезон.
След два сезона във Франция, с общо 77 мача и 25 гола за ПСЖ, той решава да покори нови върхове и отива в Барселона.
Роналдиньо в Барселона
През 2003 г. Барселона решава да плати за него 30 милиона, разочарована от провалената сделка с Дейвид Бекъм, който междувременно преминава в Реал Мадрид.
През 2004 г. е избран за играч на годината и печели първата си европейска титла, а именно Ла Лига. 2005 г. се откроява, преди всичко, с прочутия финт „ластик“, който обърква напълно защитата на Реал в класическия мач от първенството, спечелен от Барса.
Дори стадион „Сантяго Бернабеу”, културно и футболно напреднал, му посвещава нестихващи аплодисменти при напускането на терена. Знак за изключителна симпатия дори от страна на исторически вражески настроени фенове, съперници по презумпция.
През 2005-06 г. той е награден като най-добър футболист на годината, печелейки Златната топка, Ла Лига и Шампионската лига в един прекрасен финал срещу Арсенал на Тиери Анри.
През тези години се издига звездата на Лео Меси, който прави първите си стъпки като футболист, вече с изключителни резултати. Заедно с Диньо и Ето’о сформират едно невероятно трио!
Това само по себе си показва неговия неимоверен талант, който надхвърля границите на фенството. Печели Шампионската лига, но през следващия сезон губи по невероятен начин финала на Световното клубно първенство.
С Барселона печели 2 титли в Ла Лига и 2 Суперкупи на Испания, като изиграва общо 207 мача и вкарва 94 гола.
Роналдиньо в Милан
След края на епопеята в Барселона, Милан и италианското първенство го очакват зад ъгъла. Истински лукс в Серия А. Веднага се изявява в първия си сезон, отбелязвайки гол в дербито срещу Интер, което, между другото, е спечелено от „росонерите”.
Не е в най-добрата си форма, когато пристига в Милан, но все пак успява да покаже огромния си талант, до такава степен, че през 2009 г. получава наградата „Златната обувка” и е избран за най-добър играч на десетилетието.
С екипа на Милан се откроява повече като асистент, отколкото като голмайстор.
През трите сезона в Милан Роналдиньо не печели нищо, но все пак прави феновете и италианското първенство горди, че са имали такъв шампион пред очите си. В края на зимния трансферен прозорец, в третия си сезон в Милан, той решава да се върне в Бразилия.
В Милан той играе 95 мача и отбелязва общо 26 гола.
Завръщането в Бразилия
От 2011 г. нататък звездата на Роналдиньо започва да залязва по отношение на забележителните удари и игра. Престоят му във Фламенго му носи титлата в шампионата на Бразилия, но в края на кариерата си той води съдебен процес срещу клуба поради предполагаеми неплатени заплати.
Преминава в Атлетико Минейро, с който печели Копа Либертадорес през 2013 г., еквивалента на европейската Шампионска лига. Същото състезание, в което се откроява като най-добрият асистент.
Немалка лична гордост: да бъде първият играч, отбелязал гол с 2 различни отбора от 2 различни континента, Барселона и Атлетико Минейро, именно в Световното клубно първенство.
Номиниран е за южноамерикански футболист на годината след невероятни представяния, които го връщат към славните дни от миналото.
Мексиканският отбор Керетаро го наема през 2014 г., но опитът му се оказва всичко друго, но не и запомнящ се, като се имат предвид и проблемите извън терена, свързани с не особено идилична социална и политическа ситуация около Диньо, да използваме евфемизъм. Последният отбор в кариерата му е Флуминензе, с който има малко участия и никакви забележителни представяния. Оттеглянето си от футбола Роналдиньо обявява сам през януари 2018 г. след почти 20 години успешна кариера.
Роналдиньо в националния отбор на Бразилия
Роналдиньо в националния отбор е истинска легенда заради това, което е дал и заради съотборниците, с които е играл. По-специално, в Световното първенство през 2002 г., спечелено от Бразилия в Корея и Япония, той е почитан преди всичко заради присъствието на гръмки имена в отбора.
В този отбор на Бразилия играят хора, чиито имена са достатъчни, за да накарат противниците да треперят още преди да излязат на терена: Ривалдо, Роналдо и самият Роналдиньо, за да се ограничим само до тях. Последният неизбежно е включен в отбора на звездите на това междуконтинентално състезание.
Споменатото по-горе изключително трио без съмнение би накарало да треперят и днешните защитници. Ето защо любителите на старата концепция за така наречения „танцувален“ футбол, малко тактически и много зрелищен, са склонни да си спомнят с изключително удоволствие и с нотка носталгия тези бразилци с вълшебни крака. Неизбежно, когато определени имена отекват в идеалния алманах на футбола.
С Бразилия играе общо 97 мача с 33 отбелязани гола.
Финални думи
Днес Роналдиньо, за съжаление, е загубил голяма част от усмивката, която показваше на терена, потънал в проблеми със закона и два пъти в затвора в Парагвай. Но ние винаги ще го помним с големите му зъби и детската усмивка, която разцъфваше всеки път, когато имаше топката в краката си.
