Рядко се случва и в двете големи футболни общности в България да има общ интерес от някой тревожен въпрос засягащ единият от грандовете. Този път това се случи. На пръв поглед собствеността на Левски е „син“ проблем, а при положение, че собственикът е обявен като достатъчно състоятелен, това даже се очаква да е свързано с положителни настроения. Този път има нещо особено. По-запознатите и разполагащи с опит фенове и от синята и от червената общност си задават малко по-широки въпроси около новия собственик на Левски.
Дали става въпрос за футбол и успехи или за политика, главно за политика!?
Новият собственик на „сините“ е познат и със сериозна руска връзка зад гърба си, а това не убегна от погледа и на сините и на червените привърженици.
Кой е Атанас Бостанджиев? Gemcorp, VTB и връзки с Русия
- Бивш шеф на VTB Capital – инвестиционното звено на руска държавна банка, използвана като инструмент на Кремъл. [Investor.bg]
- По време на неговото управление банката участва в разширяване на руско влияние в Африка и развиващи се пазари, включително чрез финансиране, обвързано с геополитически цели и оръжейни сделки. [Investor.bg]
- Има описани практики, при които руската дипломация (напр. Сергей Лавров) директно влияе върху сделки на банката → смесване на бизнес и държавна политика.
- Фондът му Gemcorp Capital първоначално е финансиран от руски олигарси, близки до Кремъл и до Владимир Путин (връзки с „Ростех“ и военната индустрия). [boulevardbulgaria.bg] Анализи на Financial Times подчертават, че моделът ѝ на работа се пресича с геополитически интереси в развиващи се пазари – нещо, което по принцип буди внимание от гледна точка на сигурността.
Цялостният модел: финанси → влияние → геополитика, насочен към Източна Европа, Африка и „третия свят“.
Добре известно е, че Русия използва разнообразни канали за политическо влияние и промяна на настроенията в набелязаните за интервенция страни. Затова тя има интерес да „инвестира“ в институции, обществени организации или фирми с широко обществено влияние, чрез подставени лица и фирми. Целта е Москва да може дистанционно да влияе, да инженерства в набелязаните страни. В Москва добре и не отскоро използват този метод. На спортната, футболна сцена това изглежда така: овладеете ли тарторите на агитката на собствения отбор, ще можете да насочите скандирания и настроения и постепенно да прокарвате някакви тези, които да навлязат в обществото незабелязано, неусетно. А колкото по-широки са средите, толкова по-лесно режисираните настроения могат да се превърнат и в масови политически настроения и да се превърнат в избирателна активност и политически решения. Ето тук е тревогата на истинските фенове и на сините и на тези на вечния враг. Че футболът може, от чиста, спортна страст, лесно да се превърне в нещо фалшиво, опасно, далечно, може да се превърне в политически инструмент. Още повече, че Левски има достатъчно опит точно в този смисъл. Левскари и цесекари си спомнят, че подобен опит вече беше правен.
Спомнят си за руския мултимилионер, с идентични на днешните обещания, Майкъл Чорни, който се оказа, че се вълнува предимно от политически операции и цели, като основната беше всячески да се отклонява България от НАТО и ЕС. По-късно този собственик дори получи забрана за влизане в страната, заради разконспирирани действия срещу националните ни интереси! Сега ентусиазмът отстъпва на тревогата и бдителността, защото целият български футбол, отвъд фенските пристрастия, има интерес от чиста игра само в сферата на спорта, без задкулисни замисли, още по-малко във вреда на родината. Не бива да се позволява да ни подведат ентусиазма и добрите надежди и да забравим за трезвия поглед. Така че НЕКА БДИМ!
