Не препарирайте лицето си, момичета
В епохата на филтри, изкуствен интелект и безкрайни козметични корекции, все повече жени избират да превърнат лицето си във витрина. Но зад тази фасада често се крие една тъжна истина – колкото по-изкуствено изглеждаш, толкова по-изкуствено и инструментално, използваческо отношение ще получаваш.
Когато приличаш на макет, не очаквай човешко отношение
Ако външността ти напомня на компютърно генериран образ или на гумена кукла – с изкуствена кожа, прекалена симетрия и твърде нагласен вид – не можеш да очакваш нормално, естествено човешко отношение.
– Хората ценят автентичността, а не подражанието на копие.
– Това е фалш и затова дори и неизказано те възприемат за фалшив предмет.
Витрината ражда фасадни отношения
С лице, направено за витрина, ще получиш само фасадно внимание.
Мъжете, които се привличат от обекти за витрина, ще имат към теб също такива претенции. И когато не ги задоволяваш, ще бъдеш заменена – от следващия обект за витрина.
Скованите лица убиват естествеността
Когато лицето е постоянно поддържано в козметичен шаблон, то постепенно губи живост, престава да бъде носител на радост и за околните.
Жените започват да се пазят от естествени мимики и реакции, а това води и до цялостно изкуствено поведение. Красотата се превръща в маска, която отблъсква вместо да привлича.
Естетическа умора
Когато всичко в човека пред нас е прекалено „перфектно“, настъпва умора.
Очите се пресищат от гланц, симетрия, блясък, недосегаемост, а ние търсим хората заради комуникацията и радостта от живота, споделянето.
В свят, където толкова много жени изглеждат като фотошопиран модел, естественото лице се превръща в глътка въздух, обещание за живот. Изкуствената естетика убива възприятието – тя става товар, а не послание, приятна провокация.
Жените, които прекалено много залагат на външността си, често се оказват социално изолирани. Хората ги възприемат като недостъпни, студени или повърхностни. Външният натрапчив, претенциозен блясък създава бариера, която пречи на автентичната връзка и споделеност.
Хирургията като крайност
Много от жените, които залагат на тежък грим и корекции, всъщност прикриват дълбока несигурност.
Всяка нова процедура е опит да се компенсира липсата на вътрешна увереност. Но тази несигурност прозира – и вместо да вдъхва респект, поражда съжаление.
Манията по лицеви корекции и импланти превръща жената в стереотип, в стерилна изработка, която напомня повече на робот, отколкото на жив човек. На подсъзнателно ниво това дистанцира и отегчава – защото никой не иска да живее с копие на фабричен продукт.
Илюзията за „съвършените“ жени
Когато външността стане основна ценност, съдържанието отстъпва.
Жената започва да се дефинира чрез визията си, а не чрез мислите, чувствата или действията си, тя се опредметява за всички. Това води до обедняване на личността – тя става образ, престава да бъде характер и личност.
Не завиждайте на изкуственото съвършенство на други жени. Те може да изглеждат търсени и предпочитани, но реалността често е различна – зад фасадата стои празнота, действителният им живот най-често е трагедия, а нормалните мъже не търсят такива жени за семейство и майчинство.
Търсенето на шаблона ви отдалечава от естествеността, от свободния характер и живата емоция, а значи ви отдалечава и от типа мъже, с които може да имате пълноценен живот, които искат да видят собствения ви разцвет.
