Как се регулира хазартът в България и кои са основните закони

Хазартът в България е една от най-строго регулираните индустрии, която преминава през значителни промени през последните няколко години. От строго лицензиран режим до почти пълна забрана на рекламата, като скоро може да очакваме инкриминиране на частния сектор. Въпреки това, данните сочат, че българите са с прогресивно нарастващ интерес към игрите на късмета. Само през 2024 г. са спечелени близо 1,4 млрд. лв., а направените залози са за около 2,8 млрд. лв. Хазартната дейност в страната е строго регламентирана чрез специализирани закони и подзаконови нормативни актове. Надзорът се осъществява  основно от Националната агенция за приходите (НАП). Ето всичко, което трябва да знаете за актуалната ситуация касаеща законите към юни 2025.

Основни закони и нормативна уредба

Законът за хазарта, обнародван в Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 г., е основният нормативен акт, който урежда тази дейност в България. Той дефинира като хазарт всяка игра на късмета със залог, даваща възможност за печалба или загуба. Участието в такива дейности на лица под 18 години е строго забранено.  

Законът за корпоративното подоходно облагане определя данъчния режим на организаторите на хазартни игри в чл. 219-247. От 1 януари 2024 г. печалбата на лицензирани оператори се облага с корпоративен данък от 10 %. Интересно е да се отбележи, че България е сред малкото страни в света, в която печалбите от хазарт за физическите лица не подлежат на данъчно облагане, ако са от лицензирани оператори.

Революционната промяна на регулаторните органи – от ДКХ към НАП

Един от най-драматичните факти е, че България е единствената страна членка на ЕС, която прехвърли регулацията на хазарта си от специализирана комисия към данъчната администрация. Органите, които контролират тази дейност са Национална агенция за приходите (НАП) и Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“. Основният е НАП. От август 2020 г. насам, след скандала с неплатените такси от 700 млн. лв. от фирмите на Васил Божков, довел до закриването на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), индустрията е изцяло под контрола на НАП. Националната агенция за приходите е институцията, която издава, удължава и отнема лицензи, води регистри по Закона за хазарта и санкционира при извършени нарушения. Индустрията е строго централизирана.

Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ при Държавна агенция „Национална сигурност“ контролира предотвратяването на прането на пари и тероризма в хазартния сектор.

Лицензиране и изисквания:

• За организирането на каквато и да е хазартна дейност операторите задължително трябва да притежават лиценз от НАП, който нямат право да прехвърлят на трети лица.
• Чл. 4, ал. 4 от Закона за хазарта (обн. 42/2024) увеличи минималните инвестиции за лицензиране от 500 000 лв. на 750 000 лв.
• Кандидатите за разрешително трябва да докажат, че са финансово стабилни, да притежават техническо съответстващо оборудване и да нямат просрочени публични задължения.

Закон за хазарта – промени 2024-2025

Тук ще обсъдим основните новости в периода от 2024-та до 2025-та година.

1. Инвестиционният праг за лиценз се повиши от 500 000 лв. на 750 000 лв. – Сумата трябва да се поддържа през целия лицензен период. Това на практика изхвърля по-малките оператори от пазара.
2. През май 2024 г. бе въведена пълна забрана на рекламата на хазартни игри във всички медии (радиостанции, телевизии, печатни издания и в Интернет), с изключение на „Български спортен тотализатор“. Разрешена е само рекламиране на лицензирани обекти (до 20% от фасадата), на билбордове на минимум 300 метра от училища и на спортна екипировка (с изключение на детска).
3. Локация на игралните зали и букмейкърите – Всички пунктове за спортни залози и казина могат да работят само в големи градове с население над 10 000 жители. Има изключения само за национални курорти и пограничните райони до 30 км от ГКПП.
4. Списък на уязвимите лица – НАП поддържа регистър за лица с риск от пристрастяване (такива на социални помощи, с различни психични разстройства и запрещение). Вписването е за минимум 1 година (увеличено от 30 дни). До момента, по последни данни, над 54 000 души са се самоизключили.
5. Отговорна игра от онлайн операторите – Чрез специална наредба са въведени минимални мерки за ограничаване на рисковото поведение на потребителите при залагания по интернет. То включва максимална загуба и време на престой в сайтовете.
6. Увеличени санкции – Наказателният кодекс, чл. 327, ал. 1-2 предвижда по-големи глоби за нелицензирани хазартни дейности до 200 000 лв.
7. Данъци – от 1 януари 2024 г. организаторите на хазартни игри плащат 10% корпоративен данък върху печалбата си. За сравнение, преди това бяха задължени да плащат само държавни такси.

Лицензирането става все по-трудно

За оператори, които искат да получат лиценз за предлагане на спортни залози и казино игри в България има редица сериозни изисквания:

• Минимален капитал от 750 000 лв.
• Регистрация на дружество в България или държава членка на Европейския съюз
• Добра финансова стабилност и техническо съответствие
• Всички залози и печалби да бъдат в евро

Веднъж издаден, лицензът не може да се прехвърля и е само за конкретната игра.

Данъци и такси върху приходите на казина и букмейкъри

Данъчното облагане и таксите в България към момента са следните:

• Корпоративен данък върху хазартна печалба – 10%
• Еднократна такса за поддържане на лиценз – 300 000 лв.
• Променлива такса за онлайн оператори – 20 % върху разликата залози-печалби

Българското законодателство предвижда лицензиране на лотарийни игри (традиционни, числови, моментни), спортни залози и залагания върху случайни събития, игрални автомати и игрални казина (блекджек, рулетка, покер), както и онлайн хазартни платформи.

Парадоксите на регулацията

От 2024 г. влязоха географски ограничения, според които хазартни зали могат да работят само в градове с над 10 000 жители. Изключение правят националните курорти и населени места до 30 км от граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). В резултат на това имаше масово затваряне на обекти в малките градове. От друга страна тази промяна доведе до „хазартен туризъм“ към граничните райони и концентрация на бизнес именно там. Градове като Видин, Свиленград, Русе и други населени места се превърнаха в притегателни центрове за забавление на любителите на спортни залози и игри на късмета от цяла България.

Борбата срещу нелегалния хазарт

НАП води активна битка срещу нелицензираните онлайн хазартни оператори в страната. През 2023 г. агенцията е открила и блокирала над 600 нелегални сайта, сред които 22bet, luckyhit и leon casino. Тези сайтове са функционирали без валиден лиценз, давайки възможност на българските потребители да се регистрират и играят.

След като дадена платформа бъде установена като нелицензирана, НАП издава заповед за блокирането ѝ. Интернет доставчиците са длъжни да ограничат достъпа до нея. Ако последното не се случи, НАП може да поиска съдебно разпореждане, задължаващо доставчиците да блокират достъпа до съответния домейн и неговите дъщерни структури. Списъкът с блокирани казино и бетинг сайтове се публикува, поддържа и актуализира редовно на официалния сайт на НАП.

Плащанията към оператори включени в черния списък също са забранени, а финансовите институции са длъжни да блокират транзакциите към тях. Това е част от цялостната стратегия на НАП за защита на българските потребители от рисковете на нелегалния интернет хазарт. Така институцията гарантира, че само лицензирани оператори могат да притежават казино сайтове и да предлагат онлайн спортни залози на територията на страната.

Списък с всички лицензирани хазартни оператори в България

Данъчните промени

От 2024 г. хазартните оператори плащат 10% корпоративен данък върху печалбата си. За сравнение, преди това имаше държавни такси. България е една от страните с най-ниско данъчно облагане на хазарта в Европейския съюз. Но, проблемът се оказа в неефективността на НАП с контрола на тази дейност:

• Не е публикувала годишен отчет за дейността си
• Регистърът на уязвимите лица заработи с 2 години закъснение
• Има оплаквания от тромави процедури по издаването на разрешителни на оператори

Хазартният бум – зашеметяващите цифри

България може да се похвали с една от най-динамично развиващите се хазартни индустрии в Европа. През последните години тя преживява истински подем, независимо от законовите рестрикции. Ето статистиката в цифри:

• 54 000 души са използвали опцията за самоизключване в регистъра на уязвимите лица
• Над 50% от мъжете и 40% от жените в България са играли игри на късмета през последните години
• Българите са похарчили за хазарт 2.8 млрд. лв. през 2024 г., което е повече от държавните разходи за отбрана
• 147% ръст на печалбите – 6 млрд. лв. са изплатени през 2023 г.
• 120 853 души са спечелили над 5 000 лв. от казина и залози през 2023 г.
• В бюджета за 2022 г. са внесени 312 млн. лв. за данъци и такси от хазарт
• 1 101 игрални зали на територията на страната с над 33 000 игрални съоръжения

Пълната забрана на рекламата – експеримент без аналог

От 17 май 2024 г., по инициатива на ГЕРБ и ДПС, в България промотирането на хазарт стана незаконно, мярка, която е безпрецедентна в Европа. Единственото изключение е за държавното дружество БСТ (Български спортен тотализатор), което има право да рекламира. Парадоксално, докато на частните оператори им е отнето правото да промотират хазарт, министър Киселова се появява с тениска с лого на компания за спортни залози на официални събития.

Законопроектът на МЕЧ

През юни 2025 г. партия МЕЧ внесе законопроект за пълна правна възбрана на частния хазарт в България, който: 

• Забранява всякакъв частен хазарт – онлайн, наземен и друг
• Единствен легален организатор става Българският спортен тотализатор
• Всички приходи отиват в държавния бюджет за култура, спорт и социални дейности

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обяви, че ще се прекратят всички форми на хазарт от частни оператори в страната. Предложението на МЕЧ е странно предвид сериозните проблеми на държавното предприятие. Скандалът с изтеглянето на числото 41 на игра „5 от 35″ компрометира доверието на обществото. Оборотът на БСТ е над 400 млн. лв., но управлението е доста нестабилно. Ръководителите се сменят с всяко ново правителство.

По ирония на съдбата, точно когато се предлага Българският спортен тотализатор да стане монополен хазартен оператор, държавното предприятие беше разтресено от сериозен скандал. През март 2025 г. при теглене на „5 от 35″ беше изтеглено числото 41. В резултат на това, цялото ръководство беше уволнено.

Международните арбитражи – скритата заплаха за България

В последните години България се изправя пред сериозен риск от международни арбитражни дела, свързани с промените в хазартното законодателство. Макар това да не е тема, която много се коментира, може да има сериозни финансови последствия за държавата и данъкоплатците.

Международният арбитраж е извънсъдебно средство за разрешаване на спорове между държави и чуждестранни инвеститори. Когато държавата промени законодателството си така, че да ощетява чуждестранни компании, те имат право да заведат иск срещу нея по силата на интернационални споразумения за защита на инвестициите (като Договора за енергийна харта или двустранни инвестиционни договори).

През последните години България предприе радикални промени в хазартното си законодателство като:

• Отне лицензи на частни лотарийни оператори (напр. компаниите на Васил Божков).
• Въведе нови ограничения за частния хазартен бизнес
• Обсъжда пълна национализация на сектора

Предвид тези действия на държавата, международни инвеститори и компании с чужд капитал, които са загубили права или са претърпели вреди от тези промени, могат да заведат арбитражни дела срещу България с цел компенсация на провалените инвестиции. Обезщетенията в тях могат да достигнат стотици милиони или дори милиарди лева, които при евентуална загуба държавата ще трябва да плати. В случай че страната ни загуби арбитражно дело, това може да насърчи и други компании да заведат искове срещу нея. Наличието на множество такива дела може да влоши инвестиционния климат в страната и да отблъсне потенциални бъдещи инвеститори.

Подобни случаи вече са факт в други държави от Централна и Източна Европа. Промени в хазартното или енергийното законодателство там са провокирали милиардни искове и тежки финансови санкции. Международните арбитражи са реална и голяма заплаха за бюджета на България ако страната не подходи внимателно към промените в хазартното законодателство и не защити направените инвестиции.

Хазартният туризъм – пропуснатият шанс

През 2024 г. заместник-министър Атанас Кънчев предложи хазартният туризъм да стане част от националната туристическа стратегия, тъй като в момента е „неизползван ресурс за България“. Идеята, обаче, не получи подкрепа и съответно не беше включена в официалните стратегически документи. В световен мащаб този сегмент носи големи приходи и често е определящ фактор за развитието на градски и курортни дестинации като Лас Вегас, Монте Карло и Макао.

Потенциалът за хазартен туризъм в България:

• Има огромно икономическо значение: Би могъл да донесе значителни приходи за транспортния сектор, хотелиерството, ресторантьорството и местните бюджети.
• Съществуваща казино база: В България вече има изградени вериги от зали за залагане и игри на късмета в големите градове, курортите и граничните райони. Те привличат голям брой чуждестранни туристи.
• Глобални тенденции за използването му: Много страни развиват този тип туризъм като част от националната си стратегия заради положителното му социално, културно и икономическо въздействие.

Туристическият бранш и държавните институции обаче не успяха да постигнат съгласие по въпроса за включване на хазартния туризъм в стратегията. Агенцията по туризъм заяви, че с тях не е воден официален разговор по тази тема. Общественият и политически натиск и факта че темата за хазарта е много чувствителна, предвид последните законодателни ограничения и дебати за социалните рискове, са други фактори които пречат на идеята за проекта да се осъществи. Новите рестрикции за реклама и разпределение на казината по градове също затрудняват развитието на този сегмент.

Научни изследвания и дисертации в Икономическия университет – Варна и УНСС разкриват, че хазартният туризъм има отличен потенциал за развитие у нас. Особено ако се прилага политика за разумно залагане и се интегрира с другите туристически продукти. Според тях, насочените в тази насока стратегически действия могат да дадат конкурентно предимство на България като локация, както и да подпомогнат устойчивото развитие на туризма.

Хазартният туризъм остава пропусната възможност въпреки огромния потенциал за икономически ръст и диверсификация. За момента липсата на политическа воля и обществено съгласие възпрепятстват възползването от нея. Въпреки това, на практика тази индустрия е вече развита и носи добри приходи, особено в по-големите градове, граничните райони и морските курорти.

Неопределеното бъдеще – какво да очакваме

Българският хазартен пазар е на кръстопът. От една страна  са факт рекордни обороти и приходи за държавата, от друга – се налагат все по-строги ограничения и дори има вероятност за пълна забрана на частния хазарт. Дали законопроектът на МЕЧ ще влезе в сила е въпрос на политическа воля. Засега индустрията продължава да работи при строги правила, високи такси и пълна забрана на рекламата.

За българският хазартен пазар съществуват три пътя:

1. Запазване на сегашното положение на строго регулиран частен пазар
2. Частична либерализация - връщане към по-свободен режим
3. Пълна национализация - държавен монопол чрез БСТ

Скандалът с БСТ показва, че държавният монопол на Български спортен тотализатор крие множество рискове, но законопроектът на МЕЧ може да промени напълно лицето на индустрията. За момента българите продължават да харчат милиарди левове за спортни залози и игри на късмета в зали и онлайн. Държавата събира рекордни приходи от един от най-противоречивите сектори в икономиката. Играчите съветваме да бъдете отговорни и разумни и да не забравяте, че „хазартът може да създаде зависимост“. Ако вече имате проблем, можете да се впишете в регистъра на НАП на тел. 0700 18 700 или да вземете необходимите мерки за ограничаване.