Снимки: https://chernomorepfc.bg/
“Футболът ни като че ли се нуждае от промяна на шампиона, но тя трябва да дойде заслужено”, казва вече бившият играч.
Полузащитникът Даниел Димов се отказа от футбола на 36 години през това лято. Завърши кариерата си там, където я и започна – в Черно море. Роден е на 21 януари 1989 г. Играе като защитник и дефанзивен халф. Първият му допир с футбола е в родния му град Шабла, като още в юношеските си години се мести в школата на “зелено-белите” във Варна. Дебютира за първия тим още на 17 години и успява да се наложи в състава. Следва трансфер в Левски през 2011 г., където остава три години. Кариерата му продължава в израелския Макаби (Петах Тиква) и турските Денизлиспор и Манисаспор, за да се върне за кратко на “Тича” през 2018 г. Следва един сезон в турския Болуспор, като през 2019-а се връща за постоянно в Черно море, за да остане в родния си тим до края на кариерата си. Даниел е единственият футболист в историята на „моряците“ с три медала – сребърен през 2024 и два бронзови през 2009 и 2025 г. Димов бе любезен да отговори на въпросите на Winlab.bg:
– Дидо, здравей! Как се чувстваш след първите ти шест месеца извън терена. Липсва ли ти футболът и с какво се занимаваш към днешна дата?
– Като че ли повече ми липсват съблекалнята, момчетата, играта. Каквото съм дал, съм дал. Каквото съм успял, съм направил. На 36, скоро ще навърша 37, мисля, че е една добра възраст, на която да преустановя с футбола. В момента се занимавам с много работи. Завърших Икономическия университет. Записах в НСА спортен мениджмънт, така че през новата година се насочвам към София. Занимавам се и с частния си бизнес, който от 4-5 години се опитвам да развивам. Гледам нещата да са динамични, тъй като съм от хората, които не обичат да си почиват. По-активен съм.
– Често си забелязван тази есен на стадион “Тича” на мачове на Черно море. Какво е чувството да си зрител?
– Да, опитвам се да ги подкрепям момчетата, защото ние дълги години с някои от тях водихме битки. Неминуемо ще съм там на стадиона, защото Черно море си е част от мен и няма как да бъде другояче. А и имам голямо уважение от хората в града, така че винаги ми е приятно да ходя на стадиона. Никога не съм обичал да гледам отстрани, винаги съм искал да изпълнявам главна действаща роля в нещата, но пък всеки с времето си. Моето беше до миналото лято, на други ще им дойде сега времето. И това е естественият цикъл.
– Как оценяваш представянето на “моряците” през първата част от първенството?
– С оглед на промените, които имаше в състава – привличането на нови футболисти, мисля, че точково нещата изглеждат добре. Дава се шанс за атака на медал отново, което е целта. Момчетата имат силите да го направят, имат качествата. Надявам се да успеят да повторят последните две години от тези хубави моменти, които имахме всички заедно.
– Бяха направени доста промени през лятото, когато няколко основни футболисти – ти, Виктор Попов, Мазир Сула и други, се разделихте с клуба. Успя ли клубът да намери достойни заместници?
– Много ми се иска да кажа, че е така, но като че ли не го виждам това нещо. Естествено, ще трябва време. Но шест месеца минаха вече, не са малко за адаптация. И от това, което виждам, честно казано, очаквах повече. Първото, което не ми хареса, е привличането на толкова много чужденци. Казвал съм го и преди, че нашият клуб няма нужда от толкова много чужденци. Ние не сме от богатите клубове, които да си позволяваме да си закупим голяма класа. Общо взето разчитаме винаги на това да се получи, да се адаптират бързо и да покажат повече от това, което могат чужденците, защото тяхното ниво поне за тези пари, които имаме, не мисля че е нещо повече от българските футболисти. А и клубът винаги е разчитал на момчета от школата, налагат се млади футболисти. Дали си свършил четвърти, дали седми или осми – мисля, че хората ще оценят повече ако има наши момчета.
– Кои от новите попълнения би отличил?
– Имам симпатия към всички български момчета. Най-вече към Георги Лазаров. Той прави впечатление. Мисля, че към него не бяха така натоварени чак очакванията поне още първия полусезон. Но той пък се заяви доста добре, продължава да се развива добре и доказва това, което съм казвал винаги – че младите момчета показват качества, които помагат за развитието на отбора. Той е водещ голмайстор, другият такъв е Ники Златев. Точно тези резултати ни дават отговора на въпроса има ли нужда от толкова много чужденци.
– В първата част на първенството Черно море е спечелил повече точки като гост, отколкото като домакин. На какво се дължи това и къде неочаквано загуби точки?
– Аз съм го казвал и друг път – първенството е много изравнено. Много малко отбори показват някаква разлика. Мачове се печелят, мачове се губят. Ние от години вече имаме трудности срещу на пръв поглед непретенциозните отбори, а в същото време срещу фаворитите в първенството се представяме по-добре. Това е било наша слабост. Естествено, в атака ние имаме проблем. Те тези проблеми не са от сега. Въпреки че се направи мащабна селекция в офанзивен план, те проблемите си стоят. И миналата година ги имаше през втория полусезон, но тогава бяхме ограничени откъм футболисти. Не е лесна задачата да се намерят точните хора.
– Какви са шансовете на отбора за трета поредна година с медали и кои ще са основните му съперници за тройката?
– Много е въртеливо положението. Изравнени са точките, изравнени са отборите. С две победи се борим за медали, с две загуби се борим за плейоф. Видяхте, че ЦСКА, които бяха отписани и никой не ги броеше за някаква борба и медали, са много близко до позициите, които дават тази възможност. ЦСКА 1948 е приятна изненада тази година, прави и добра селекция. Локо (Пловдив)… Има доста мачове през втория полусезон, има зимна подготовка, никой не знае кой в какво състояние ще влезе, кой каква селекция ще направи, как ще се надгради. Така че няма да бъде лесна задачата. Но не е и невъзможна. Докарахме я дотук, трябва да направим още една-две крачки, за да се изпълни целта.
– При оттеглянето ти от футбола посочи Берк Бейхан за свой заместник. За съжаление контузия го извади за дълго от терена, но вече е здрав и се завърна. Кои качества би отличил в него и какво бъдеще му предричаш?
– Това е, както се казва, моето момче. Аз си го харесах още от първия ден. И се забеляза в последните мачове като влезе на терена, че се отразява много положително на отбора. Защото след моето напускане, смятам, че футболист с такива качества, освен Берк, няма. И той е необходим на отбора, на тактиката. Такъв футболист на тази позиция е ценен много. И той ги има тези качества. Да продължава да работи, най-вече да бъде здрав, да бъде упорит, да си поставя целите, да мечтае, защото ако е целеустремен рано или късно нещата ще се получат. Да се заявява повечко. Аз съм казал на младите, че трябва да се заявяват, да не чакат даром да им се дава, а напротив – да си взимат. Позиция и шансове се взимат, не се чакат някой да им ги даде. Берк да бъде здрав най-вече. Важен е, нужен е на отбора, а бъдещето ще покаже какво ще постигне.
– Бившият ти тим Левски е едноличен лидер след есента. Можем ли най-после да видим прекъсване на поредицата от титли на Лудогорец?
– Може. То това можеше и през годините да се случи. Да, сега изглеждат нещата по-реални на пръв поглед. Но много мачове има, много рано се правят прибързани заключения, че вече едва ли не са шампиони. Видяхте след дербито с ЦСКА какво стана, видяхте и след мача със Славия какво се случи. Бързо тръгват негативните мнения. Аз съм казвал, че при грандовете много бързо се завърта палачинката и затова не трябва да се изхвърлят и да се правят прибързани изказвания.
– На какво се дължи солидната разлика в точките? На силен Левски или на слаб Лудогорец?
– И на двете. Лудогорец като че ли търси още себе си. Имат нов треньор, загатнаха, че имат подобрение, но ще им трябва още време. Няма как да стане от днес за утре. Левски пък е на другия полюс – обигран отбор вече, има хубаво ядро от българи там, които държат нещата. И добрата игра, която показват, им носи резултати. Доста голове вкарват в мачовете. Нещата им се получават засега, но да не бързаме.
– През пролетта се очаква зверска битка за титлата. Влияние в нея ще има и стабилизиралият се ЦСКА, който има преки мачове с водещите отбори. Ще успее ли Левски да издържи?
– Много зависи от селекциите, които ще се направят сега през зимата. Те не са толкова мащабни колкото летните, но всеки един от треньорите иска да си надгради отбора. ЦСКА се засилва доста от долните позиции, където беше. При всички положения Арда, Ботев с Херо, ще бъдат трудно преодолими съперници. Ще бъде доста интересно. Не само за титлата, а и за останалите места, за квотите за евротурнирите. Интересно е и ще видим какво ще стане. Дано да има промяна на шампиона, защото футболът като че ли се нуждае от лека промяна. Но трябва да бъде заслужено.
– Изпращаме може би най-лошите резултати на националния отбор в квалификации. Какво е необходимо, за да се излезе от тази криза? Виждаш ли светлина в тунела за футбола ни?
– Ако гледаме максимално оптимистично, можем да кажем, че в последните ни две срещи се забелязва някакъв импулс, някакво себераздаване. Това, което съм казвал винаги – че ние си знаем качествата като футболисти, като отбор, като нация, знаем какво ни е положението в българския футбол. Долу-горе не трябва да имаме някакви свръх очаквания. Но това, което искат и хората – най-вече едно себераздаване, да си оставиш сърцето на терена. Все пак това е националния отбор, това е най-големия престиж за един футболист. В последните два мача с Турция и победата ни срещу Грузия го видях това в момчетата. Ако продължават да го правят, може би ще имаме поводи за оптимизъм. Не за гордост на този етап, но за оптимизъм. Естествено, да пожелаем успех на старши треньора. При него се забелязва, че познава по-голяма част от момчетата, работил е с тях и дано им се получи тази химия, която е необходима за постигането на колектив най-вече, а оттам нататък ще говорим и за някакъв резултат.
– Да се върнем към твоята кариера. Игра дълги години на високо ниво у нас и в чужбина. Удовлетворен ли се чувстваш или съжаляваш за нещо, което не си постигнал?
– Аз винаги съм бил максималист и винаги съм се натискал образно казано. Знаех си качествата, че не мога да се надскоча и да покажа това, което ми се е искало. Защото такива са ми били качествата. Естествено, като всеки един футболист съм си мечтал да постигна някои неща. Някои от тях успях, други не успях. Но така е и в живота – не всичко ти се получава. Мисля, че трябва да съм доволен от това, което направих. Но тази страница вече я оставям на заден план. Трябва да гледам към новата страница, защото целите и амбициите си вървят. Най-важното е да съм здрав. И когато дойде моментът да съм подготвен, за да успея в новите си планове и начинания.
– Кои са любимите ти футболист и отбор от чужбина?
– От 1998 г. съм фен на Зинедин Зидан – от финала на световното срещу Бразилия и двата гола, които вкара. И покрай него долу-горе ми вървят и клубните пристрастия. Най-вече съм за Реал (Мадрид).
– Виждаш ли се един ден отново във футбола и в каква роля?
– Да, определено. Ролята, в която се виждам, е като спортен директор – позиция, която в България все още не е навлязла във всички клубове, но неминуемо ще бъде в бъдеще. Защото футболът се развива и има нужда. Тя е изключително важна позиция и определя политиката и насоката на клуба. Така че когато дойде моментът трябва да съм готов, да съм подготвен. Има доста да се учи. Това не е футбола, който е в главата ми, и който си мисля, че може би ще стане. Напротив – той футболът се модернизира, футболът се учи вече. Не може да събуеш бутонките и да влезеш в друга роля веднага. Защото трябва да си наясно какво правиш, какво искаш да правиш и как да го постигнеш. Времето ще покаже.
