След като разгледахме ранните етапи на развитието на хазартната индустрия у нас в периода от комунизма до създаването и по-нататъшното развитие на Българския Спортен Тотализатор, време е да продължим с първите стъпки към легализация на различните видове хазарт.
Либерализация и първи регулации: Преходът от стриктен монопол към регулиран пазар (1993 – 2007)
Близо 30 години хазартът в България се упражняваше в нарушение на Наказателния кодекс. Това продължава до 1 юни 1993 г. когато парламентът отмени забранителния режим и така разрешава легалното организиране на бинго зали, казина и национална лотария. Новата наредба целяла узаконяване на организирането на хазартни игри, централизиране и уедряване на игралните зали. Тя е насочена и към прекратяване на достъпа на непълнолетни до тях и подобряване на контрола върху упражняването на казино игри.
През 1998 г. беше приет първият Закон за хазарта, с който се въвежда лицензиране, регулация и надзор над всички форми на хазарт. Това отбеляза значителна стъпка към формализиране на индустрията.
Важна стъпка в развитието на сектора е и регулацията на онлайн сектора през 2008 г., което позиционира България сред първите в региона с регламент за дистанционни залагания. Българското правителство за първи път създава рамка за регулиране и данъчно облагане на дигиталните оператори. Нека проследим тези процеси по-отблизо.
Отмяната на забранителния режим и създаването на първия регулаторен орган
На 1 юни 1993 г. българският парламент прие историческото Постановление № 99, с което отмени монопола на държавата върху хазарта и постави основите на съвременната хазартна индустрия. Това решение дойде няколко години след падането на комунистическия режим. То отразяваше стремежа на страната към демократизация и преминаване към пазарна икономика.
Същото постановление узакони и създаде междуведомствената Комисия по хазартните игри при Министерството на финансите. Това стана първият специализиран орган за издаване на разрешения и упражняване на държавен контрол върху игрите на късмета. Комисията пое функциите на лицензиране и надзор над всички форми на хазарт, които преди това бяха строго забранени или ограничени.
Легализация на основните видове хазарт
Новата нормативна уредба направи легални няколко ключови видове хазарт, които и до днес представляват основата на индустрията:
- Казина – позволено е функционирането им в четири и петзвездни хотели и курортни зони
- Бинго зали - числова игра, която набра силна популярност в началото на 90-те години
- Национална лотария - първоначално изцяло под държавен контрол, а по-късно и под управлението и на частни оператори
Българският спортен тотализатор, който съществуваше от 1957 г., запази специалния си статут като държавно предприятие. През 1992 г. в БСТ се въведе първата моментна лотарийна игра „Шанс за всички“, а в периода от 1993 до 1995 г. се осъществи пълна електронизация и компютъризация с помощта на въвеждане на терминали. Повече за това можете да научите от първа част на Историята на хазарта в България.
Първите частни оператори и „дивите 90-те“
Либерализацията в хазартния сектор доведе до бум на частните оператори. Сред пионерите тук се открояват няколко ключови фигури и компании. Това са:
- 1991-1992 г. - Васил Божков регистрира финансова компания „Нове“ и започва да изгражда хазартната си империя
- 1993 г. - Семейство Найденови създават компанията „Еврофутбол“
- 1993 г. – Регистрира се „Ай Джи Ем“ с участието на Васил Божков, Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо
Този преходен период се характеризира с бърз растеж, но същевременно и със съмнения за корупция при издаването на лицензи. Медиите от периода съобщаваха за прехвърляне на кадри от хазартната администрация към бизнеса.
„Ай Джи Ем“ е сред водещите компании в хазартния сектор в България след 1989 г. Васил Божков става съдружник с Павлов и Маджо още през 1991 г. Създателите и собственици на фирмата, които са свързвани и с групировката СИК по това време, развиват бизнеса с казина, бинго и покер зали в България. Те отварят казино в хотел „Рила“ в София, а в последствие и в други топ хотели като „Радисън САС“ и „Хемус“.
Няколко години по-късно начело на „Ай Джи Ем“ застава бившият член на междуведомствената комисия Румен Йорданов. През 2020 г. започва ликвидация на „Ай Джи Ем“, което слага край на съвместния бизнес между Маджо и Божков.
Приемане на първия Закон за хазарта (1998)
През 1998 г. е приет първият цялостен Закон за хазарта, който въведе системно лицензиране, регулация и надзор над всички хазартни форми. Той отбеляза съществен прогрес в посока към формализиране на индустрията, премахвайки съществуващите дотогава ограничения върху максималния размер на печалбите.
Новият закон установи:
- Системата за лицензиране и регулаторния орган
- Данъците върху хазарта
- Необходимите изискванията към оборудването в сферата
- Защитата на непълнолетните и играчите
Технологично развитие и контрол
В края на 90-те години се въвеждат първите технологични стандарти за игрално оборудване. Българският институт по метрология в партньорство с Държавната комисия по хазарта започнаха да извършват редовно тестване на игралните съоръжения. Установяват се процедури за начални и периодични проверки, поставяне на контролни знаци и маркиране и номериране на оборудването.
Статистически данни за растежа на хазарта у нас
Макар да съществуват ограничена информация за периода на 90-те години, различни източници дават сведения за впечатляващ растеж:
- През 1992-1996 г. в България функционират 48 казина с общо 82 000 ротативки, което е впечатляващо число за тогавашните условия
- Продължава експанзията на сектора – до 1998 г. броят им нараства до 84 000
За сравнение, в края на 20-ти век във Венеция функционират само 2 казина. Броят на слот машините в България значително надвишава този в някои по-големи европейски държави като Белгия и Австрия. Този бърз растеж отразява нарастващото търсене на хазартни услуги в страната и слабата регулация в началото на прехода, което позволява бързото развитие на сектора. Същевременно, оборотът на ротативките у нас е много по-голям в сравнение с други държави. Това подчертава икономическата значимост на хазарта в България през 90-те години.
Международен контекст и регионалната позиция
България се превърна в един от пионерите в областта по отношение либерализацията на хазарта. На фона на строгите ограничения в много балкански държави, българското решение за либерализация на сектора привлече многобройни международни оператори и инвеститори.
Периодът 1993-2007 г. постави началото на съвременната българска хазартна индустрия, като създаде нормативната рамка и пазарните структури, които и до днес определят развитието на сферата. Въпреки предизвикателствата от „дивите 90-те“, страната успя да изгради една от най-развитите хазартни пазари в цяла Югоизточна Европа.
Легализация на онлайн хазарта (2008)
Важна стъпка в развитието на сферата е легализирането на онлайн хазартът през 2008 г., което постави България сред първите в региона с регламент за залагания от разстояние. Българското правителство за първи път създаде законова рамка за регулация и данъчно облагане на интернет операторите. Първите лицензи за онлайн спортни залагания бяха издадени на компании като „Eurofootball Limited“, която получи лиценз от българското правителство. Тази стъпка, както и все по-честото излъчване на мачове по ТВ отвори пътя за дигиталната трансформация на индустрията, в която се наблюдава значително засилване през следващото десетилетие.
Периодът от 1993 до 2007 г. представлява фундаментална еволюция на българската хазартна индустрия. Тя преминава от пълна забрана към либерализиран и регулиран пазар. Създаването на институционална рамка, появата на първите частни оператори и техническите стандарти поставиха основите на съвременния хазарт в страната. Либерализацията му в края на периода даде възможност за надграждане до следващата фаза на развитие – дигиталната ера.
Най-интересното от отмяната на забранителния режим и създаването на първия регулаторен орган (1993–2007)
На 1 юни 1993 г. България отменя забранителния режим чрез Постановление № 99 и създаде междуведомствената Комисия по хазарта при Министерството на финансите като първи регулаторен орган на сектора. Това легализира организирането на дейности в казина, бинго зали и национална лотария. Казина можеха да се отварят единствено в четири и петзвездни хотели и курортни зони. Новата уредба бързо довежда до експанзия на ротативките. Има данни, че до средата на 90-те години такива машини са инсталирани във всяко трето кафене или гараж. Това създаде мрежа от действащи „казина в миниатюра“ из цялата страна.
През 1998 г. е приет първият Закон за хазарта, който въвежда задължителни лицензи, регламент за рекламата и оборотен данък за томболи, лотарии и бинго игри, определен като еднократен и окончателен. Създава се и система за тримесечни такси от 800 лв. за всяка игрална позиция на слот машина и 22 000 лв. за рулетка на маса в казино.
Някои данъчни промени през „царския кабинет“ в периода от 2001-ва до 2005-та намаляват ставката до 8% за спортни тотализатори и до 12% за лотарии. Това стимулира появата на нови частни оператори като „Еврофутбол“. Сред пионерите в сферата е небезизвестният Васил Божков. През 1993 г., той е един от основателите на „Еврофутбол“ и хазартната група IGM заедно с Илия Павлов и Младен Михалев–Маджо.
В края на 90-те години, Българският институт по метрология започва периодични тествания и сертифициране на игрално оборудване. Това въвежда контролни знаци и сериализация на рулетки и ротативки.
Власт и влияние: Как Васил Божков контролираше хазарта в България (2008 – 2019)
От 2008 г. бизнесменът Васил Божков започва доминацията си над частния лотариен пазар у нас. Неговите компании „Лотария България“ и „Национална лотария“ заеха значителна част от пазара на частните лотарии.
През годините започнаха да се натрупват доста сигнали от държавни институции за неплатени такси от фирмите на магната за над 250 млн. лв., но това остана без никакви санкции. През 2019 г. Комисията по хазарта образува 8 акта за установяване на публични държавни вземания на 4 от компаниите на Божков.
Кулминационен момент в кариерата му е датата 10 юли 2019 г., когато публикува „паметна записка“ от срещата си с Кирил Домусчиев. Според твърденията на Божков, тя е била „осъществена под натиска на г-н Борисов и Влади Горанов“. В нея се споменава рекламен договор за 20 млн. лв. без ДДС.
На 1 август 2019 г. част от поставените условия бяха оформени в договор между „Национална лотария“ АД, „Нова броудкастинг груп“ ЕООД и „Национална лотария“ за 240 000 000 лева с ДДС.
През юни 2021 г., САЩ санкционира Васил Божков по Global Magnitsky Act за корупция и пране на пари. Това бяха най-сериозните еднократни наказания по закона „Магнитски“ досега, обхващащи активите на 64 компании, свързани с Божков, Илко Желязков и Делян Пеевски.
След разкриването на мащабна схема за нарушения и подкупи в хазартния сектор, през 2020 г. Държавната Комисия по Хазарта (ДКХ) бе закрита. Нейните функции бяха дадени на Националната агенция за приходите (НАП). Въпреки сериозните обвинения и проверки, към момента няма официална информация за арест на председателя на ДКХ.
Според официални източници, включително прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), дължимите такси от хазартния бизнес на Васил Божков са между 550–560 милиона лева. Прокуратурата го обвинява за нанесени щети на държавния бюджет в размер на около 559,7 млн. лв., част от които свързани с неплатени такси от „Национална лотария“ и други управлявани от него компании.
Въпреки това, досега държавата е събрала значително по-малка част от тези дължими суми, а част от актовете за такси са били оспорени и отменени в съда, което затруднява събирането им. Точният размер на събраните до момента пари не е публично оповестен. Макар да има значителни финансови нарушения и разследвания, дължимите пари и мерки са предмет на съдебни спорове и официални проверки, а контролът върху хазарта вече е в ръцете на НАП.
Основни моменти от ерата „Божков“: Власт, пари и конфликти в хазартния сектор (2008 – 2019)
Ерата „Божков“ беляза историята на хазарта у нас като време на силен олигархичен контрол, мафиотски практики и тежки политически и икономически сблъсъци в индустрията. Нека обобщим най-важното от периода:
- 2008–2019 г. - Васил Божков налага почти монополно присъствие в българския хазартен сектор, контролирайки около половината от пазара чрез компании като „Национална лотария“, „Лотария България“ и „Еврофутбол“.
- През 2019 г. срещу него са подадени сигнали за укриване на данъци и заплахи към съдружници. Започват държавни разследвания и проверки, включително от АДФИ. Установени са загуби от над 200 млн. лв. за хазната.
- Божков развива и спортния си бизнес – през 2019 г. той става собственик и на футболния клуб „Левски“, в който инвестира близо 25 млн. лева. През 2020 г., след обвинения за рекет от държавата, Божков прехвърля акциите си на Наско Сираков.
- През годините хазартния олигарх изгражда стабилни връзки с властта и държавните институции. Дори шефове на Комисията по хазарта са арестувани за покровителство на бизнеса му.
- Скандалите около него включват обвинения в мафиотски практики, рекет, укриване на такси и манипулации. Всичко това води до масови протести на хазартния бранш срещу корупция и опити за монополизация.
- В края на 2019 г. започва мащабна акция срещу хазартния магнат, който избягва в Дубай. Държавата отнема лицензите на фирмите му и обявява лотарийните игри за държавен монопол.
- Този период се характеризира с остра конфронтация между държавата и лотарийния бос, множество обвинения и контраобвинения, разкриващи сериозни зависимости между бизнеса, политиката и организираната престъпност в сектора.
Връщане обратно към държавен рестарт и засилена регулация (2020 – 2025)
Родната рамка завършва един пълен цикъл на възстановяване на държавния монопол, подкрепен от социални мерки за защита на уязвимите групи. На 7 февруари 2020 г. парламентът гласува окончателната забрана за частни лотарии, като прие на второ четене предложените от Валери Симеонов поправки в Закона за хазарта. Лицензите за организиране на лотарийни игри на частните оператори се прекратиха, а печалбите и билетите се иззеха.
През август 2020 г. Държавната комисия по хазарта беше закрита, а нейните функции се поеха от Главния изпълнителен директор на НАП. България стана единствената страна членка на ЕС, която прехвърли регулацията на хазарта си от специализирана комисия към данъчната администрация.
От 17 май 2024 г. влезе в сила пълна забрана на рекламата на хазарт по всички медии, с изключение на тиражите на БСТ. Новите разпоредби криминализират рекламата на игри на късмета в радио и телевизионни програми, в печатни издания, електронни медии и на обществени места.
Към декември 2024 г., регистърът за доброволно самоизключване на уязвими лица наброява над 41 000 вписвания. През 2024 г. в него са добавени 21 435 души, а заличените са 8120. Експертите отбелязват следната тревожна тенденция. Броят на специалистите от IT сектора и работещите с дистанционни професии попаднали под хазартна зависимост нараства все повече.
Приходите от игралната индустрия в България за 2024 г. достигат 392 340 915 лв. Към януари 2025 г. у нас оперират 21 казина и 1 082 игрални зали с автомати. Онлайн хазартният сегмент продължава да се развива и расте, като броят на лицензираните оператори към момента достига 51. Това показва, че индустрията продължава да се развива динамично, въпреки затварянето на някои наземни обекти, а регулацията става все по-стриктна и прозрачна.
Заключение
Българският хазартен сектор демонстрира цикличност в посока от монопол до либерализация, олигархичен контрол и обратно към ново завръщане към рестрикции. Моделът „хазарт + медия + политика“ по време на ерата Божков доведе до спечелването на огромна власт и богатство на магната за сметка на много сериозно ощетяване на държавата. Този триъгълник на влияние създаде корупционни схеми и предизвика международни санкции срещу бизнесмена, включително по закона „Магнитски“.
Истинският урок, който държавата може да си извади е нуждата от прозрачност, ефективен надзор и балансирана регулация. Така може да се съчетае икономическият потенциал на индустрията със защитата на обществения интерес, в който всички да бъдат удовлетворени.
