История на хазарта в България [Част I]: От комунизма до скандалите след Божков

От първите лотарийни фишове на царския двор до модерните онлайн платформи, българският хазарт изминава дълъг път, осеян с политически вихри, гръмки афери и законови превратности. Какви тайни крият коридорите на държавния монопол? Кои реформи промениха игрите на късмета и какъв отпечатък оставиха най-големите скандали в индустрията? Нека да поемем на едно пътешествие през времето и сенките на хазартната индустрия, което ще разкрие много тайни и ще даде прозрения за тъмни периоди и скандални разкрития.

Хазартът у нас преминава през четири основни етапа – държавен монопол при социализма, либерализация през 90-те, олигархичен контрол в ерата „Божков“ и рестартиране с усилена регулация в сектора след 2020 г. В тази първа част на историята ще разгледаме периода на държавна хегемония и етапите в развитието на Българския Спортен Тотализатор. За тях характерното е, че властите упражняват пълен контрол и изключително право върху хазарта като средство за валутни приходи и финансиране на спорта и социални дейности.

Социалистическата ера – държавен монопол

В периода на комунизма частният хазарт беше формално забранен за българските граждани. Само чуждестранни туристи в специализирани комплекси имаха право да го упражняват. Местните жители можеха да участват единствено в държавната лотария и спорт тото игрите. През целия комунистически режим, от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.,  хазартът попада изцяло под държавен монопол. Не съществуват нито частни оператори, нито свободни зали. Всички игри се организират и контролират от властта като целта е набиране на средства за обществени нужди. Приходите от сектора се използват изцяло за държавни спортни и културни институции.

Държавата поставя пълна забрана на частния хазарт и казино игрите за гражданите. Контролът и отчетността стават чрез партийната номенклатура без да се създава условия за конкуренция и пазарни механизми. Така, през 1944 – 1989 г., българският хазарт се превръща в инструмент за държавно финансиране и социална политика, без никакво право на участие на частни капитали и прилагане на пазарни принципи.

Преследване на хазарта по време на комунизма

В периода на ранния тоталитарен социализъм в България и малко след това хазарта беше табу и се квалифицираше като „буржоазна порочност“, която подкопава „народната морална чистота“.  

Наказателният кодекс от 1951 г. (чл. 327 НК) криминализира нелегалното организиране на хазартни игри както и участието в такива. Организаторите се наказваха с до 6 години лишаване от свобода и глоба от 1 000 до 10 000 лв., а участниците, включително играещите в домашни условия – с до 1 година затвор или пробация, а при повторно нарушение – с до 3 години затвор.

По данни на съвременни изследвания, всяка година хиляди българи са арестувани и осъдени в трудово-възпитателни лагери (ТВО) за „разпространение на буржоазни нрави“. Сред тях има и наказани за организиране или участие в частни игри на късмета. При полицейска акция у домовете са откривани карти, зарове или рулетка, което е налагало административни арести до 6 месеца, както и конфискуване на имущество. Организаторите пък са търпели тежки наказания.

Правителствената пропаганда създава образ на хазарта като „остатък от капиталистическото минало“, който води до морален упадък, алкохолизъм и други социални „злини“. Репресиите в сектора се смекчават след указа на Президиума на НС от 1958 г., с който се възстановява държавната лотария, макар и под режим на монопол. Държавата допуска строго контролирани форми на хазарт като лотарии и тотализатор, но частният сектор остава криминализиран до края на социалистическата епоха.

Тази нулева толерантност и репресивно законодателство заседнали в основата на официалната политика на страната към хазарта е факт през целия раннокомунистически период в България. Тогава любителите на „рулетка у дома“ на практика рискуваха затвор.

Пътуване с машина на времето – първото в България „Царското казино“ от 1924 г.

Най-ранно откритото заведение за игри на късмета у нас е построено във Вършец през 1922 г. и официално открито две години по-късно. То е изградено по модел на казиното в Баден-Баден, Австрия, отговарящ на тогавашният европейски стандарт за лукс и развлечение, като част от архитектурния комплекс на градските бани. Идеята за него принадлежи на първият български балнеолог д-р Дамян Иванов и съпругата му Вилхелмина. Целта им е била да превърнат Вършец в елитен балнеоложки и светски център, предлагащ лечение с минерална вода и престижни забавления.

„Царското казино“ е кръстено на честия му посетител принц Кирил. То бързо се превръща в  култово средище на  аристокрацията. Богатите родни и чуждестранни гости са редовни негови посетители. В него се организират концерти и балове. Един от първите в България конкурси за красота се провежда именно на негова територия през 1938 г. В казиното има и виенска сладкарница, ресторант с жива музика и танцувални салони.

Братът на цар Борис III и син на цар Фердинанд I, принц Кирил е сред най-редовните и елитни гости на комплекса. Присъствието му придава блясък и допълнителен престиж на заведението. Пристигането на принца с луксозния кабриолет „Пакард“ представлява истинска сензация сред местните жители, тъй като  автомобилите по това време са рядкост. Принц Кирил е известен бохем, страстен картоиграч и любител на светския живот. В казиното той често купонясва до ранни зори. За романтичните му авантюри с местни девойки се носят множество легенди, макар и повечето да си остават само градски клюки.

За времето си „Царското казино“ се превръща в символ на модерния и космополитен дух на Вършец  в периода между двете световни войни. То е притегателен център за артисти, писатели, банкери, дипломати, фабриканти и дори за чуждестранни туристи, които пристигат с круизни кораби по Дунав.

След 1944 г. и по време на комунизма, игралната зала е национализирана и превърнато в столова. С течение на времето цялата сграда запада, а днес е държавна собственост и архитектурен паметник с историческо значение, но въпреки това тъне в разруха.

Интересно е да отбележим, че Вършец е първият СПА курорт в България. На негова територия е втория по големина парк в страната след Борисовата градина в София. Царското казино“ се превръща в естествен център на социалния живот в курорта.

Хронология на събитията и основни моменти: 

Създаване и държавен монопол върху лотарията – 1935 г.

В периода преди и по време на социализма, в България институциите установиха строг контрол върху всякакъв вид игри на късмета. Основите на организирания хазарт бяха положени на 3 декември 1935 г. с приемането на Наредбата-закон от Министерския съвет. С нея се въвежда държавен монопол над лотарийната игра. Царски указ от 2 януари 1936 г. определи бившия помощник-кмет на столичната община д-р Петко Д. Петков за първи директор на лотарията и така на практика тя започва да функционира.

Първият тираж на Държавната лотария е изтеглен на 5 април 1936 г. в салона на Военния клуб в София. Печелившият билет от серия Ф, № 5221, донесъл награда от 2 млн. лева на 4-ма щастливци, тъй като билетите можели да се делят на половинки и четвъртинки. Такава е била практиката, което реално е увеличавало шанса за печалба и споделяне на по-големите награди. Късметлиите били Блага Серафимова, Бедро Астарджиян, Катя Драмджиева и поручик Иван Дочев, всички от София.

Хронология на събитията и основни моменти: 

Учредяване и развитие на Българският спортен тотализатор (БСТ)

Тук ще разгледаме историята на Българския спортен тотализатор, започвайки от времето, когато десетки служителки проверяваха ръчно всеки фиш под лупа, до момента когато компютърът улесни нещата и им взе ‘хляба’ през 90-те. БСТ преживя истинска технологична революция. Нека разгледаме нейните основни етапи:

Епизод 1: „Раждането“ (1957)

През май 1957 г. беше учреден Българският спортен тотализатор. БСТ стартира с играта „Тото 1″ на 12 май 1957 г. По-късно на 29 декември същата година излезе и „Тото 2 – 6 от 49″. От септември 1975 г. тиражите започнаха да се излъчват по Българската национална телевизия и бързо се превърнаха в любима игра на зрителите.

По време на Втората световна война Държавната лотария е преустановена. През 1958 г. върху нея е издаден указ от Президиума на Народното събрание, с който се определя статута и се регламентира дейността ѝ като държавна структура. Така се учредява и възобновява традицията на месечни тиражи на „Държавна парично-предметна лотария“.

Епизод 2: „Телевизионната ера“ (1975)

През септември 1975 г. тегленията на  „Тото 2 – 6 от 49“ започват да се излъчват пряко по БНТ. Те бързо се превръщат в едно от най-гледаните развлекателни събития на българския ефир, разбира се след мачовете по тв. През 1985 г. стартира играта „Тото 1 – 10 от 10“, а на 15 юли 1989 г. – „Тото 2 – 5 от 35“.

В началото на 90-те настъпват някои важни промени в БСТ. През 1991 г., „Тото 2 – 6 от 49“ вече се играе с натрупване на джакпот, а през 1992 г. на бял свят се появява първата моментна лотарийна игра – „Шанс за всички“.

Епизод 3: „Дигиталната революция“ (1993-1999)

В периода 1993–1995 г. тотализаторът преминава към електронна обработка на залозите чрез терминали и компютъризация. През 1993 г. законовата рамка се променя така, че да започне провеждането на моментни и други нетрадиционни лотарийни игри извън класическите тиражи. Една година по-късно стартира „Тото 1 – 12 срещи“, а през 1995 г. – „Тото 2 – 6 от 42“. През 1999 г. започва и играта „Тото Джокер“, а през 2002 г. – „Втори тото шанс“.

Епизод 4: „Модернизацията“ (от 2013 до днес)

През май 2011 г. „Държавна парично-предметна лотария“ става част от Български Спортен Тотализатор. От 1 януари 2013 г. започва да функционира система за приемане на залози на живо. През юни същата година се излъчват тегления в собствено студио с модерни тото машини. Играта „Тото 2 – 5 от 50 + 1 от 12“ (Зодиак) започва дейността си през 2014 година. През 2015 и 2016 г. се пускат стартови и фиксирани джакпоти за основните игри, както и уникалната за България числова игра „Тото 2 – Рожден ден“.

От 2016 г. тегленията на някои игри се излъчват и по bTV, а през същата година започва и първото теглене на „Втори тото шанс“ за „Тото 2 – 5 от 35“. През 2017 г. играта „Втори тото шанс“ за „Тото 2 – 5 от 35“, „6 от 49“ и „6 от 42“ се обновява и започва да се провежда два пъти седмично, давайки възможност за още повече печалби без необходимост от допълнителен залог.

Гафовете на БСТ  

Последните новости около Български Спортен Тотализатор са свързани със скандалното изтегляне на числото 41. На 23 март 2025 г. по време на живото предаване на тираж 24 от играта „Тото 2 – 5 от 35“ по БНТ, последното изтеглено число бе 41, което е абсурдно в игра, където числата са от 1 до 35. Водещият  Деян Славчев – Део остава стъписан в продължение на няколко секунди, след което обявява комбинацията 31, 35, 29, 28, 41.

Българският спортен тотализатор оправдава гафа със „зареждане на различен комплект топки в игралното съоръжение“ – вместо червените топки за игра 5 от 35, били заредени жълтите от играта 6 от 42. Реакцията на властите е мигновена. Спортният министър Иван Пешев разпорежда незабавна проверка и сезира НАП, МВР, АДФИ и прокуратурата. Следват уволнения на цялото ръководство, включително изпълнителния директор. Междувременно се установява, че в последните три години комисията за контрол на тегленията е била съставена изцяло от служители на тотализатора, вместо да включва представители на НАП и външни експерти, както е било преди.

Този скандал е част от поредицата от куриози в историята на българското тото:

• През 2009 г. в два поредни тиража на играта „6 от 42“ се падат еднаквите числа 4, 15, 23, 24, 35, 42. Първия път няма печеливши, а втория път щастливците са 18.

• През 2012 г. в тираж на играта 6 от 49 с рекорден джакпот от 8,47 млн. лв. топка с номер 33 влиза в улея, остава там 3 секунди и се връща в сферата, след което се изтегля топка 42. Това предизвика обществен скандал и подсили съмненията за манипулации и нагласени тегления в българския тотализатор.

• През 2020 г. в играта „5 от 35“ се падат пет последователни числа: 20, 21, 22, 23 и 24, като 15 души са ги познали.

Хронология на събитията и основни моменти:

И тук приключваме първа част от нашата история на хазарта в България. В част 2 ще разгледаме прехода от монопол към регулиран пазар, ерата „Божков“ както и последните мерки за по-строга законова регулация в периода 2020-2025-та година.