„Страх ме е. Страх ме е да спра. Не е лесно да изгасиш светлината“. Все още чуваме думите които Франческо Тоти изрече при неговото сбогуване с професионалния футбол на 28 май 2017 година.
Тази легенда на Рома беше светлината на стадиона Олимпико в продължение на 25 години (даже 28, ако броим и юношеските му години)! В една от най-динамичните епохи във футбола, характеризираща се с безброй трансфери на играчи, Тоти беше изключението. За него Рома беше много повече от отбор. Той се превърна в неизменна част както от клуба, така и от града Рим.
Нека проследим цялата история на този легендарен италиански футболист – от първите му стъпки в спорта до днешни дни.
Детството на бъдещият Принц на Рим
Франческо Тоти е роден на 27 септември 1976 година в Рим, Италия. Отраснал е по малките улички на древния град, ритайки топка с останалите деца от квартала Порта Метрония.
„Родих се с топка. Тя беше първият ми приятел“, казва Тоти.
Още от ранно детство той показва изключителен талант. Докосва топката с лекота и интуиция.
Като малък, Франческо играе във Фортитудо, после в Смит Трастевере и Лодиджани.
Той е от типично италианско семейство, което проявява силна закрила и здрава семейна връзка с младия играч. Един скаут на Милан се опитва да привлече младия талант, но майка му Фиорела е твърдо против синът ѝ да се премести в друг град. Фиорела отказва офертата, но за щастие Тоти продължава да получава интересни предложения. Една от следващите идва от младежкия отбор на Рома. Той подписва с клуба през 1989 година, когато вече е на 13 години, и остава в младежкия отбор до 1993 година. След това преминава към основния отбор на Рома.
Дебютът му във вечния гранд Рома
На 28 март 1993 година Тоти дебютира в Серия А с победа над Бреша (2:0). Тогава той е едва на 16 години и влиза като смяна.
По това време Рома е леко нестабилен отбор. Различни треньори се сменят. Същото се случва и с футболистите. Съществува една постоянна промяна, която създава хаос. Но хаосът не винаги е нещо лошо. В тази променлива среда Франческо открива потенциал за развитие. Той се показва като спокоен, хладнокръвен играч с много добри умения. Така стабилно изгражда имидж и до 1995 година се превръща в титуляр на клуба. По това време феновете на Рома започват да го обожават. Той показва както „улична дързост“, така и изключителна техника и финес. Това бързо го поставя в списъка с най-обичани футболисти.
Раждането на „Il Capitano“
Популярността му и качествата му като футболист водят до очакван успех. Тоти се превръща в капитан на Рома през 1998 година, когато е едва на 22 години. Много спортни журналисти виждат една своеобразна „коронация на императора“ в това събитие. Тоти се превръща в истинска легенда на „Вълците“. Носи легендарния номер 10, който е типичен за много от най-великите футболисти като Марадона, Пеле, Роберто Баджо и други.
Под ръководството на Зденек Земан Франческо преминава от крило в пълен офанзивен халф. Той се превръща в креативния плеймейкър, който ръководи движенията на отбора и създава възможности за атаки.
Качествата на Тоти блясват още повече под ръководството на Фабио Капело. Вече изграденият лидер е начело на клуб, който може да се противопостави на гигантите като Милан, Ювентус и Интер.
Сезон 2000-2001
Сезон 2000-2001 остава завинаги в историята на Рома. Капело изгражда чудесен отбор, който включва Франческо Тоти, Габриел Батистута, Винченцо Монтела и Кафу. Невероятната им игра води до първа титла в Серия А от 18 години! Това се случва на 17 юни 2001 година. Тази победа напълно подлудява целия град Рим. Хората излизат по улиците, викат от щастие и пеят „Grazie Capitano“ (Благодаря, капитане).
Изкушения и вярност
Както можете да си представите, с изключителните резултати на Рома и чудесното представяне на Тоти идват и много оферти. Една такава пристига от Реал Мадрид. По това време „Белите“ изграждат супер отбор с прозвището „Галактикос“. По едно и също време играят Зидан, Фиго, Роналдо и Бекъм. Можете ли да си представите какво би било да видим и Тоти да играе с тях?
Реал Мадрид предлага глобална слава, голяма заплата и шансове за много международни трофеи. Какво избира Тоти?
Франческо Тоти има силно чувство за принадлежност. Той казва: „Родих се римлянин, ще умра римлянин. Да изживееш един живот за един град – това е моята победа.“
Никой не може да купи този гигант. Той показва, че не всичко е пари и лоялността има огромна стойност. Тази проява кара феновете да го обичат още повече и оттогава се превръща в истинска легенда на Рома.
Синята фланелка на националния отбор на Италия
Както вече знаете, Тоти е много лоялен футболист. Можете да си представите, че освен да се превърне гордост за града си, той от малък мечтае да облече синята тениска на националния отбор. Тази мечта се сбъдва на 10 октомври 1998 година, когато играе в квалификационен мач за Евро 2000 срещу Швейцария. В този двубой той играе редом с Баджо и Дел Пиеро.
По това време треньор на Италия е Дино Дзоф. Той набляга на желязна дисциплина в защита, но позволява Тоти да развива творчеството си чрез финтове и дръзки удари.
Един от магическите моменти на това първенство е голът на Тоти срещу Нидерландия на полуфинала. Той изпълнява дузпа и използва техниката „Cucchiaio“ (лъжица). Неговият удар напълно изненадва легендарния вратар на Нидерландия Ван дер Сар и топката се спира в мрежата. Така Италия стига до финала, където губи от Франция с 2:1.
Световното първенство 2002
Следващите години не са толкова лесни за играча. На Световното през 2002 година Южна Корея побеждава Италия с 2:1, а Тоти получава два жълти картона в този мач. Това е един много спорен мач, който се приема много тежко от цяла Италия. Вестниците излизат със заглавия, че това е скандал, едно своеобразно предателство, но както знаете, това не променя събитията. Италия прекратява участието си и трябва да чака цели 4 години до следващото Световно.
Световното първенство 2006
Малко преди да дойде време за Световното по футбол в Германия, Тоти счупва фибула и разкъсва връзки. Травмата е толкова сериозна, че мнозина мислят, че това ще е краят на кариерата му. Следват операции и интензивна рехабилитация. Почти всички са убедени, че няма да го видим на Световното. Франческо обаче не е от тези, които се отказват лесно. По-късно той казва: „Не можех да гледам Световното първенство от дивана си. Трябваше да бъда там – за Италия“.
Марчело Липи го повиква, знаейки за състоянието му, но също така, разбирайки какъв символ на Италия е той. Тоти е духът на отбора. Въпреки болките и металните пластини в глезена му, той играе и мотивира целия отбор.
В осминафинала срещу Австралия, Италия получава дузпа. Това е неговият шанс да покаже таланта си. Хладнокръвно той се засилва, удря топката и бележи. Този гол води Италия на четвъртфинал.
По-късно, Италия побеждава Франция на финала на Световното. Тоти е на седмото небе от щастие. „Беше като да се преродя“ – каза той. „След цялата болка, получих наградата си.“
През 2007 година той се оттегля от националния отбор, като общо има 58 мача и 9 гола за Италия.
Тоти и Рома
Той продължава да играе за столичния гранд. С годините неговите умения продължават да се развиват, но тялото започва да става по-бавно. Това променя динамиката. Налага му се да се преквалифицира като по-заден плеймейкър, който дирижира атаките.
Под ръководството на Лучано Спалети през сезон 2006-2007, той прави изключителна кампания. Балансира между позицията на централен нападател и полузащитник, което съвсем обърква противниците. През този сезон той отбелязва цели 26 гола и печели „Златната обувка“ на Европа. Той е на върха на славата. Неговите празненства след голове стават емблематични. Жестът със смученето на палеца, „селфито“ след гола в „Дерби дела Капитале“ и вдигнатите ръце към небето влизат в историята и се пазят в паметта на феновете на Рома.
Краят на една епоха
Човек, колкото и добре да живее един ден остарява. Дори и Принцът на Рим не може да избегне тази съдба. През последния му сезон 2016-2017 напрежението с треньора Спалети расте. Капитанът остава на скамейката многократно, което води до лоши отношения с ръководството.
Въпреки залеза му, той все още пише история. На 17 февруари 2016 година на мач срещу Торино, Тоти влиза като резерва. Торино води с 2:1 и не изглежда, че Рома ще се справи. Капитанът бързо показва уменията си и успява да изравни. След това успява да вкара и втори гол, и да доведе отбора до победа. Стадионът полудява от щастие. Това е Франческо Тоти, един истински герой на „Вълците“.
Сезонът продължава трудно за Франческо. Слуховете за неговото оттегляне стават все повече. Той вече е на 40 години и не успява да се мери със скоростта на младите. Клубът обявява, че на 28 май 2017 година ще бъде последният мач на капитана. Това е мач на Рома срещу Дженоа. Тъжната новина пълни стадион Олимпико, а пред телевизорите застават безброй фенове, мъчейки се да прикрият сълзите си.
Тоти влиза в 54-тата минута срещу Дженоа и цялата трибуна избухва. Всички следят всяко негово движение. Всеки пас и финт. Мачът приключва с резултат 3:2 за Рома, което носи второто място в Серия А и Рома си запазва позиция за Шампионска лига. Целият стадион плаче, а Франческо взема микрофона. Следва една изключително емоционална реч.
„Прочетох толкова много съобщения през тези дни. Дадохте ми повече любов, отколкото някога съм очаквал. Сега ми трябва вашата помощ, за да изгасим светлината. Страх ме е. Не е лесно. Ще спра да бъда дете, което играе футбол. Но никога няма да спра да ви обичам.“
Живот след професионалната футболна кариера
След оттеглянето му от професионалната кариера Тоти продължава да служи на Рома. Той влиза в ролята на директор с желание да помогне на любимия си отбор. Но вътрешнополитическите проблеми водят до неговата оставка през 2019 година.
С голяма тъга Тоти казва: „Чувствах се като гост в собствения си дом“.
Франческо е изключително популярна личност. Той се занимава с благотворителна дейност, а освен това притежава спортна агенция, така че не е останал без работа.
Наследството на капитана
Франческо Тоти има повече от отлична статистика. Той може да се похвали със следното:
- 786 мача за Рома
- 307 гола
- Петкратен носител на отличието „Футболист на годината“ в Италия
- Голмайстор на Серия А с 26 гола през сезон 2006/2007
- Едно Скудето, две Купи на Италия и две Суперкупи на Италия
- Световен шампион с Италия през 2006
Това, с което ще го запомним, е нещо много по-голямо от тези постижения. Принцът на Рим не предаде Рома и винаги носи любимите цветове на своя отбор. Той е човек, който избира идентичността пред славата и парите.
„Ако бях отишъл в Реал Мадрид, може би щях да спечеля пет Шампионски лиги. Но щях да престана да бъда Тоти. А това никога нямаше да мога да направя.“
