Питате се на кого ви прилича „това самонадеяно същество“ Емили и се подготвяте да я порицаете? Не бързайте! Емили удивително и странно много прилича на футболната легенда Златан Ибрахимович. И двамата са със златно самочувствие и толкова обсебващо его, че карат всеки да се люлее между възмущението и хипнозата.
Както и там, където е влязла Емили, футболът вече е шоу бизнес, особено ако на терена е Ибрахимович. Той говори за себе си в трето лице, а Емили постоянно разказва „какво е искала да каже Емили“, какъв човек е и колко е важно как се чувства тя. Всички искаме да махнем с ръка, но слушаме отблъснати, но и странно очаровани какво ще кажат такива като Емили и Златан. Ибрахимович вкарваше голове, които гледаме многократно и с етиката „това е невъзможно“, Емили пък отбелязва гол след гол, като просто съблича гол всеки изпречил се мъж и влудява съперничките.
☑️ Златан се движи и вкарва голове, които предизвикаха закони на физиката да поискат тайм-аут, Емили от „Ергенът“, влезе във формата не като претендентка, а като слънце, на което всички трябва да са благодарни, че благоволява да свети.
☑️ Знаем, Ибра не стъпваше на терена, той ни гледаше от небето с: “Аз не съм човек, аз съм легенда”.
Емили влезе в имението, повдигна вежди и сякаш ни каза: “Аз нямам нужда от телевизията, телевизията има нужда от мен.”
Говорим за две летящи души, които не просто отказват да се слеят с тълпата, а за тях съперниците, колектива са просто щастлива, че наблюдава от първи ред, публика. Другите покрай тях са свидетели, късметлии как пред носа им се твори история. Единственото им задължение е да гледат дефилирането на Емили и Ибра и омаяно да аплодират.
☑️ Ибра твърди, че не е пратен от Бог, а е бог слязъл на земята, затова не е чудно, че след гол гледа към небето. Това е забавно и кощунствено, но ни напомня Емили, която след всеки нов гол финтиран мъж, след всяка необяснима постъпка и вбесена съперница гледа директно към камерата и внушава: „Аз богинята, приемам поздравления…“
☑️ Докато Ибрахимович прави невъзможното и вкарва акробатичен гол от 30 метра, Емили прави една след друга задни ножици по самочувствието на останалите на терена.
Резултатът? Публиката винаги е без дъх.
☑️ На футболния терен Ибра е артист – рисува с топка. В имението – Емили е актриса, която и рисува с очи. Ибра ни напомня: “Там, където стъпя, тревата става легендарна”. Емили би отговорила: “Там, където вляза, всички са декор”.
☑️ Двамата не участват в състезание, те правят спектакъл. Понякога светът ражда хора, които просто не се побират в категории, имат своя гравитация и когато те се появят всичко сменя своя ход и само гравитира, само ги следва.
Знаете, има такива хора. Влизат в една стая и дори мебелите им искат автограф.
☑️ Както Ибрахимович не играе футбол, а играе себе си и топката му е просто поддържащ актьор, така Емили не участва в реалити, тя има собствено реалити. Който и Ерген да се завърти около нея той е само временен реквизит.
Представете си Златан след неуспешен финт. Ако не е успял да направи фурор, той просто ще каже, че топката е сбъркала – така е с малките топки – не подпомагат величието на големите.
☑️ Самочувствието им не може да се побира, затова е измислено небето, за да му даде място.
Емили и Ибрахимович са като съчетание на буря с опера: плашат те, не ги разбираш, но изглеждат впечатляващо. Характери като Емили и Ибрахимович са като кола с маймуна, няма карта, няма бордюри, няма правила, няма и права линия.
Не само навън – и вътре са същите. Очакваме хората да влизат през вратата. Те не влизат в стая, те влизат в историята. Златан Ибрахимович и Емили от “Ергенът” ще ви убедят, че вратата е тяхна и те са я измислили. Затова Златан не казва, че е най-добър, а че без него не бихме знаели какво е да си добър. Така разбираме и странното поведение на Емили, то е в стил: ако мен ме няма, как ще разбере ергенът какво да търси?
☑️ Златан не играе с топката, той я кара да слуша и да си записва. Емили не е участничка минала кастинг, тя подлага всички постоянно на кастинг.
Екстравагантността е тяхната природа
Златан вкарва голове с пета, защото другите начини са твърде скучни. Емили не оставя никого на мира, защото спокойствието е за хора без надежда и фантазия. И ако смелостта е да стъпиш там, където другите не смеят – и двамата вече са превъртели планетата.
Както и да биват оценявани, едно е сигурно – светът би бил доста по-скучен без хора, които носят собствено гравитационно поле и учат планетите как да се движат.
Всъщност общото между тях наистина е, че се държат сякаш вселената се върти около тях.
А ако се питате за какво са ви на вас такива хора – за да знаете къде е центъра на света! : )
