В Разград видяхме от онези ситуации, които карат феновете да спорят, съдиите да се потят, а VAR стаята да изглежда като място, в което някой е изключил звука точно в най-важния момент. Лудогорец победи ЦСКА с 1:0 след хубав гол на Ивайло Чочев, но мачът ще се помни не толкова с резултата, колкото с онова тежко влизане на Идан Нахмиас срещу Леандро Годой около двайсетина минути преди края. Ситуацията разбуни духовете, а чуждестранният Referee Channel я разглежда подробно като съдийски казус.
„Играл с топката“ – най-удобното алиби след футболна балтия
И тук идва голямата съдийска класика: „Да, ама първо игра с топката“. Чудесно. Само че футболният правилник не е талон за безплатна автомивка – не минаваш през топката и после спокойно през човека, сякаш си получил амнистия. Според Правило 12 на IFAB, ако играч извърши нарушение срещу съперник по невнимателен, безразсъден начин или с прекомерна сила, се отсъжда пряк свободен удар; при контакт в наказателното поле това логично води към дузпа.
Затова и решението на Стоян Арсов да остави играта да продължи изглежда не просто спорно, а направо като съдийски дрибъл в тъмна стая. Нахмиас може и да е докоснал топката първи, но след това влиза с бутоните напред и застрашава здравето на Годой. Това вече не е „мъжка игра“, а футболна версия на „Бързи и яростни“, само че без каскадьори и без застраховка.
Referee Channel, воден от Виктор – действащ арбитър с 12 години опит – също стига до извода, че дузпа за ЦСКА е трябвало да има. В анализа се подчертава именно ключовият принцип: играта с топката не изключва възможността за нарушение, ако последващото действие е опасно или прекомерно грубо.
Тук вече разговорът не е само за дузпа. Разговорът е за контрол, интензитет, посока на бутоните, точка на контакт и риск за противника – все думи, които звучат сухо като лекция в съдийска зала, но на терена означават едно: можеш ли да оставиш съперника си цял след единоборството? Ако отговорът е „по-скоро не“, значи свирката трябва да влезе в употреба, а не да стои като сувенир.
VAR ли беше това, или декоративна лампа в Разград?
Още по-пикантното е, че VAR е имал идеална покана да се намеси. Протоколът на IFAB позволява помощ от видеоарбитъра при „ясна и очевидна грешка“ или „сериозно пропуснат инцидент“ в четири категории: гол/не гол, дузпа/не дузпа, директен червен картон и сбъркана идентичност. Тази ситуация спокойно влиза поне в две от тях: потенциална дузпа и потенциален директен червен картон.
А когато VAR не те повика при влизане с бутоните към горната част на тялото, това вече не е „висок праг на намеса“. Това е праг, поставен някъде на покрива на стадиона. Видеоарбитражът не е декоративна лампа в бусче. Той е там, за да хване точно такива моменти – онези, при които главният съдия може да е с лош ъгъл, лоша позиция или просто с човешка грешка в реално време.
Любопитното е, че в съвременното съдийство терминът „сериозна груба игра“ не се свежда само до счупени кори или драматични салта. IFAB приема, че влизане, което застрашава безопасността на съперника или използва прекомерна сила, трябва да бъде санкционирано като сериозна груба игра. Подобна интерпретация е залегнала и в допълнителните разяснения, използвани в елитния футбол.
Именно затова „той игра с топката“ е едно от най-опасните клишета във футбола. Да, топката е важна. Но футболът не е лов на топка с разрешение за щети по хората. Ако след докосването ѝ кракът продължи като кран на строеж и удари съперника високо, късно и опасно, съдията няма право да се крие зад първия контакт. Това е като да кажеш: „Първо натиснах спирачката“, след като си паркирал в нечия витрина.
Годой не падна от вятъра: дузпата, която Разград не чу
Реакцията на Съдийската комисия също говори достатъчно. По информацията в оригиналния материал, след мача Арсов и VAR съдията Васил Минев са извадени от нарядите за неопределен период, а от ЦСКА са поискали аудио комуникацията между VAR и главния съдия.
Това не връща дузпата. Не връща и усещането за справедливост. Но поне показва, че случаят не е бил просто „фенски шум“. Защото тук проблемът не е, че съдията е сбъркал тъч на центъра. Проблемът е, че при ситуация с потенциална дузпа, потенциален червен картон и очевиден риск за здравето на футболист, системата не произведе правилното решение.
ЦСКА не иска подаръци. Само правилника, моля
Финалният извод е неприятен, но ясен: това трябваше да бъде дузпа за ЦСКА. А при по-строга и напълно защитима интерпретация и червен картон за Нахмиас. Не защото футболът трябва да стане балет, а защото дори в най-мъжката игра има граница между твърдост и касаплък. В Разград тази граница беше прекрачена с бутоните напред, а свирката остана да мълчи като зрител на ням филм.
