Денис Родман – Двата живота на един шампион

Не винаги е лесно да се разкаже за събитията, които бележат успеха на дадена личност, особено когато тя живее повече от един живот. Говорейки за Денис Родман, можем да кажем, че той е роден поне два пъти. Неговият „първи“ живот започва на 13 май 1961 г. в Трентън, Ню Джърси, когато той действително идва на света. Детството му преминава по улиците на Далас, по-специално в Оук Клиф, един от най-старите и бедни квартали на града. Баща му, Филандър Родман, бивш военен от американските въздушни сили, скоро напуска семейството, за да замине за Филипините, оставяйки празнина, която никога няма да бъде запълнена.

Женско царство

В къщата на Родман вече командват жените: майката Шърли, която трябва да работи на четири места едновременно, за да издържа трите си деца, а двете сестри на Денис, които са централни фигури в приближаването на момчето към баскетбола.

Дебра и Ким, по време на гимназията, показват голям талант за баскетбол, като в това са ръководени от Гари Блеър, известен треньор по баскетбол за жени в колежа. Денис се старае да достигне нивото им, но това е нищо в сравнение с това на сестрите, които по това време имат цялото внимание и грижи на майка си.

След като завършва гимназията, перспективите му са ограничени и Денис решава да започне работа. Намира първата си работа като пазач на летището в Далас Форт Уърт, но всичко се обърква: арестуван за кражба на часовници от магазин на летището, той е уволнен. В бъдеще ще си спомня това като „началото на края“. Майка му го изгонва от дома и той, едва на двайсет години, е бездомник, който броди по улиците на града, невидим за всички, призрак.

Навсякъде и никъде

До този момент неговата крехка и слаба физика е най-голямата му несигурност, но всичко се променя. За кратко време Денис пораства с 23 сантиметра. Докато се разхожда из Далас, той спира на различни игрища, взема топка в ръка и стреля към коша. Мисли, че просто си прекарва времето, но не знае, че го наблюдават. Името му стига до Кук Каунти Колидж, който решава да му предложи стипендия. Той приема, но издържа само един семестър, преди да бъде отстранен. Академичната му кариера запада, но Денис Родман вече е показал, че има потенциал да стане велик спортист.

Големият скок

През 1983 г. за втори път сяда на университетските пейки, но този път в Северо-източния щатски университет на Оклахома, свързан с NAIA (Национална Асоциация на междуколежанската атлетика). През тези години, въпреки първоначалния скептицизъм от страна на колегите му поради произхода му и расови причини, Денис се оказва отличен колега и спортист: три пъти е номиниран за NAIA All-America, а през 85-86 г. е най-добрият рибаундър (играч, който се отличава с умението си да спечели владение на топката след пропуснат изстрел, който е отскочил от ринга или таблото). Всички тези отличия му позволяват да участва в Pourtsmouth Invitational Tournament – четири дневен след сезонен турнир за най-добрите студенти в последната година, който им дава възможност да играят пред професионални скаути, агенти и мениджъри от НБА. През 1986 г. Денис Родман е MVP (най-ценен играч) на турнира, на 25 години е и започва кариерата си в NBA.

Възходи и падения

Вече под светлината на прожекторите, макар и с не малко трудности, Денис е избран от Детройт Пистънс, тренирани от треньора Чък Дейли, който ще стане постоянна фигура в живота на спортиста. Дейли е човекът, който повече от всеки друг е повярвал в него, единственият, който наистина е разбрал таланта му. Единственият начин, по който Денис чувства, че може да му се отблагодари, е да даде най-доброто от себе си на терена.  През 1989 г., благодарение на играта на Родман, Пистънс печелят първата си титла срещу Лейкърс. Година по-късно печелят отново и Родман е обявен за най-добър защитник на годината. Идилията обаче не трае дълго.

През 1991 г. те са победени от Булс на Майкъл Джордан. Родман се старае от сърце, печели титлата за най-добър защитник за втори път, но сезонът 1991-92 г. е тежък за Пистънс, които отпадат в първия кръг на плейофите. Те вече не са заплаха.

Дейли си тръгва

По същото време Дейли е повикан да води Дрийм Тийм (Националният отбор на САЩ) на Олимпиадата в Барселона, където достига върха в кариерата си и разбира, че времето му в Пистънс е приключило. Денис се чувства предаден, загубил е своя водач на и извън игрището. Той е женен от 82 дни за Ани, майка на първата му дъщеря, когато иска развод. Заплашва да се оттегли от баскетбола, казва, че е загубил импулса, който го е довел до този момент. Преосмисля решението си, но вече не е убеден, отказва да участва в гостуване и е отстранен за три мача.

Нещо различно витае във въздуха

11 февруари 1993 г. е и нещо трябва да се промени. Родман е объркан, вече не разбира какво е мястото му в света. Трябва да се изправи пред всичко, което го тормози. Той е в дома на приятел, когато се качва в пикапа си с пушка в ръка. Разказите за онази вечер смесват реалност и измислица, не се знае точно коя е истината, но се знае, че всичко се променя с едно телефонно обаждане.

Притеснен, приятелят му се обажда в полицията и съобщава, че Денис, който не е напълно в съзнание, е седнал в колата си с оръжие в ръка.

Започва издирване и при първите лъчи на зората пикапът е намерен на паркинга на The Palace в Auburn Hills – залата на Детройт Pistons. Като храм, в който да посвети живота си, преди и след, Денис е избрал това място, за да даде на света нова версия на себе си. Родман спи проснат на земята с пушката, прилепена към устата му. Полицаите го събуждат, крещят за опит за самоубийство, но спортистът отговаря, че на това място е убил „старата“ версия на себе си. Може да започне нова ера. Вторият живот на Денис Родман.

“Лош, точно какъвто искам да бъда”

Започва нова глава не само в личния, но и в спортния живот на Родман, който е изгонен от Пистънс и „осиновен” от Сан Антонио Спърс, известни като един от най-сериозните и строги отбори в цялата НБА. Миналото на спортиста е тежест, но това, което предстои, е още по-силно. 

“Глиста” – единственото, което му остава, е старият прякор от детството – се преоткрива: боядисана коса, татуировки по лицето, кожени панталони и якета. В период, в който светът на баскетбола изисква определен дрескод, този на Родман е вик за уникалност, за желание да бъде забелязан. 

През 1994 и 1995 г. Денис отново е най-добрият рибаундър в НБА, но наградата остава на второ място, когато излиза новината за кратката му връзка с Мадона. Клюките говорят, че поп звездата е била готова да му плати 20 милиона долара, за да има дете от него. 

През годините си в Тексас, спортистът е повече извън, отколкото на игрището, присъства на всяко светско събитие, където дава воля на изцепките си, и в резултат на това представянето му спада: натрупва хиляди долари глоби и осемнадесет мача наказание за агресивно поведение към треньора или противниците. После, когато отново всичко изглежда загубено, се появява светлина в края на тунела.

Тежестта да си “Глиста”

Чикаго Булс преоткриват имиджа си. Със завръщането на Майкъл Джордан в отбора и значителната тежест на договора му, е необходима креативна маневра: треньорът Фил Джаксън решава да даде нов шанс на Денис Родман. Въпреки че в началото не всички са убедени, включително и самият Джордан, в крайна сметка идеята се оказва печеливша. За да успеят да задържат Родман, решават да му дадат свобода, да не ограничават бунтарския му дух и да го оставят сам да реши условията на тази връзка. Денис се чувства напълно приет и свободен да бъде себе си, което се превръща в пълна лоялност към отбора и подобряване на представянето му. Треньорите му дават карт бланш, той е играч, който действа по инстинкт и не трябва да бъде прекалено обвързан със схеми или тактически игри. Не липсват и „глупости“, като когато, според Джордан, “Глистът” се явява пиян на тренировките, но въпреки това е най-добрият на терена. Така Родман пренаписва историята на отбора си.

Статистика за кариерата на Денис Родман

Награди и отличия

Извън паркета

През 1998 г. приключва финалите с Булс, за кратко се присъединява към Лейкърс, където има едва 23 участия, а след това завършва кариерата си в Далас, където не постига голям успех, като се има предвид, че има едва 12 мача. Не е лесно да приемеш, че е дошъл моментът да се оттеглиш, особено за някой, който е посветил целия си живот на баскетбола.

Какво ще стане с “Глиста”, след като приключи с играта?

Отлага оттеглянето си, но вече е цирково явление, което се влачи из „малките” отбори.

И все пак за Родман все още има място: през 2011 г. той е включен в Залата на славата на баскетбола “Наисмит“ и това променя нещо в него: той заявява, че иска да поеме живота си в свои ръце и да стане добър баща, какъвто той никога не е имал.

Въпреки добрите намерения, сбогуването с баскетбола е белязано от злоупотреба с алкохол и наркотици, с които се опитва да се бори с депресията, която съпътства този момент. Опитва се отново да даде смисъл, започвайки от другите, от тези, които като него не са имали всичко в живота. В един момент името му е споменато за Нобелова награда за мир, също в резултат на ролята му като посредник между САЩ и Северна Корея. С течение на времето Родман, станал приятел с диктатора Ким Чен Ун, се опита да се свърже с тогавашния президент Обама, за да започне диалог между двете страни. Неизбежно обаче всичко остава без резултат.

Днес 64-годишният Денис Родман е много активен в социалните мрежи, продължава своите битки и разказва за двата си живота.

Защото един живот за човек като “Глиста” няма как да бъде достатъчен.

Източник: sportmemory.it
Снимка: shutterstock.com